Добрата страна на мача Гришо-Джокович беше самият мач:) Закачката помежду им, няколкото вълшебни удара, особено онзи на Григор с гръб към мрежата.
Александър УРУМОВ
Двамата имаха по-голямо настроение от преобладаващата част от публиката. Видимо. Ноле няколко пъти подканва трибуните да ръкопляскат. Явно има защо… Апатия сред зрителите. Страх от изразяване на радост. Подозрително е да си радостен у нас. Даже на демонстративен тенис-мач на две световни звезди, единият - вече легенда.
Дамски прически като за чалга-концерт. Публични фигури с погребални физиономии.
Организаторите толкова ли не можаха да намерят петдесет усмихнати млади хора с озарени лица - които да държат пред себе си един голям български трибагреник и също толкова голям сръбски. На централната трибуна. От уважение преди всичко към самите нас.
Ухапана история. Тъжна. Живото общуване е убито от парализата пред мониторите на мобилните.
Да гледаш Гришо и Джокович като на телевизор, а да си в залата, в която те играят - това е тъжна история.
Може и да не съм прав. И искам да не съм прав. Ако някой съм засегнал - поднасям извинения. Може би в залата е било различно. Дано да е било. Дано.