Скоро може да се стигне и до саморазправа, физическа имам предвид – като гледам с какво настървение някои медии са се втренчили в изпълненията на новите пълчища от телевизионни водещи. Най-често те са от женски пол – вероятно не е политкоректно да отбелязвам този факт. Заради това за баланс ще добавя, че и доста водещи, които не носят поли, се държат като женчовци. Изобщо, ще се опитам да бъда милостив. Милостивият КК.

Кеворк КЕВОРКЯН
Проблемът не е от днес, обаче вече наистина стана нетърпима фриволността, с която телевизиите произвеждат „водещи“. Сякаш ги хващат направо от пътя. Добре поне, че не са започнали да ги търсят на Околовръстното.
Един велик жанр, този на интервюто – поне за телевизията това е безспорно – се превръща в натрапчиво кудкудякане. Лично аз вече се страхувам да не попадна случайно на някое подобно соаре, няма да мога да го понеса. Но вината изобщо не е толкова във водещите, а в ония, които ги ангажират – на тях им трябват безлични, „измити“ същества, които не са в състояние да причинят никакви неприятности.
Телевизионните началства се държат като Кадафи – либийският диктатор имаше доверие само на жените от охраната си. Нашите телевизионни кадафита пък се чувстват спокойни и в безопасност, обградени от една кухост. Защото избираните от тях водещи, особено напоследък, са си образцово кухи. Това пък ги кара да си въобразяват, че и човекът срещу тях – клетият им събеседник – е същата стока. И те с лекота го дискредитират в очите на публиката. Впрочем, и Господ ще се затрудни, ако трябва да даде интервю на такъв водещ. Наблюдаваме революцията на кухоста.
Телевизията, макар и постепенно, генерално сменя природата си: тя се превръща в една мощна машина, която облъчва публиката главно с празен бъбреж, направо нетърпим за образования зрител. Попаднали в този въртоп, събеседниците изобщо не приличат на себе си, след тях не остава нищо, много рядко можем от чуем някоя запомняща се фраза. Никой не полага усилия това да се случи – на кадафитата това не им е притрябвало, не им е нужно телевизията да бъде хранилище на мъдрост и опит. Целта е ясна: тя да се превърне в една светеща кутия, безобидна и безопасна, която излъчва кикот и врясъци.
Дори някое кадафи да има добри намерения, не е наясно как да ги осъществи. Отдавна телевизиите не изграждат водещите си с търпение, не им предоставят достатъчно време, за да се самоопознаят. Няма и кой да ги насочва в това търсене. Прави се онова, което е най-лесно, а то, в повечето случаи, е една примитивна мимикрия.
Днешните водещи са изцяло под диктата на слушалките, в които им дуднат редакторите им, те обаче не носят никаква отговорност. Слушалките са едната от най-големите злини в телевизионния занаят – другата е изкуствения смях, който уж трябва да инжектира някакво настроение в предаването. Вятър.
Днешните палета направо вбесяват някои от най-знаменитите ни личности, защото разговарят с тях така, сякаш за първи път ги представят на публиката – и Стояна, и Калоянчев и други са се оплаквали пред мен от този тормоз.
Лесно се изумяват и още по-лесно възхваляват, дори когато срещу себе си имат невзрачни екземпляри от ширпотреба. Ако остане на лесно изумяващите си дамички, те ще провъзгласят и амебата за цар на природата, като нищо. Те много често са и толкова натрапчиво ласкателни, че могат да притеснят и амебата. По-сериозните от гостите им, доколкото изобщо има такива, трябва да си сложат противогаз, за да оцелеят от напълно неоправданите хвалебствия, на които са подложени.
Между другото, доста от въпросните дамички трудно ще отговорят на въпроса „Какво точно работят?“ Много често те са си чисто и просто едни попивателни – неописуем е начинът, по който се възторгват от очевидни глупости, тогава кудкудякането им е нетърпимо. А сетне се превръщат в пощенските гълъби на тия глупости, много често и на мълвата и сплетнята.
И още: Поне веднъж в кариерата си всеки водещ би трябвало да драсне клечката и да запали собствената си клада.със съкращение, заглавието на Пловдивмедия