Бездомни хора спят в чакалнята около Централна жп гара и мизерия около една от входно-изходните врати на столицата. За това сигнализираха куп жители и гости на София.
Оказа се, че едно от най-комуникативните места в столицата е превзето, защото хората - останали без дом нямат други алтернативи за временен подслон. Във всеки един от тунелите на гарата има бездомни хора. Това, което ги обединява, е алкохолът – заради отчаянието и безизходицата.
През нощта се отдават на кючеци и пиене – пред инсталираните камери, които са разположени навсякъде.
Със своите 12 000 пътници на ден Централната жп гара в София е най-натоварената в страната.
През годините няколко пъти е била преустройвана, а видът, в който днес я виждаме, е след ремонт, започнал през 2014 г. за над 140 милиона лева.
Днес от него почти нищо не личи. Разруха и мръсотия - това посреща пътниците.
Екип на bTV прекарва една вечер на гарата. Първоначално репортерът Емил Митев и операторът Тони Петров се представят за чужденци. Веднага след редицата от нечистотии и урина ги посреща враждебно отношение.
„Какво снимаш, бе? Това е частен обект, бе - какво снимаш, бе?“, са част от реакциите на намерилите подслон на гарата. Други са „Изчезни“ и „Махай се оттука“.
Цецо Банана е един от най-популярните сред бездомниците. Присвоил е и е барикадирал търговско помещение, където живее.
Малко по-нататък са се разположили, спящи хора. В средата на "Ротондата" пък се вихри купон.
Въпреки, че се вихрят точно пред камерите за наблюдение - никой не прави забележка. Полиция също не се вижда. С падането на нощта - градусите се вдигат, а задръжките падат. Някои от обитаващите гарата си свалят и панталоните.
„Нямаме домове. Нямаме нищо, а зимата, като дойде - какво правим. Няма къде. Аз си спя там, щото няма къде“, казва един от бездомниците.
„Никой не притесняваме. Седим си“, казва още той.
Допълва, че органите на реда и от общината нищо не им казват.
„Къде да живеем? Майка ми не ме иска. Къде да живея? Защо не ни дадат - на другите дават, общежития не ми дават. Нищо не ми дават. Къде да живея“, пита един от бездомните.
„Това вече не е европейска гара. Това е циганоландия. Няма нормални хора, които да живеят тука. Тука, който остане малко по-късно в тъмните часове бива обиран“, казва Цецо Бабана.
„Аз съм гражданин на република България“, коментира още той.
Зад всеки човек тук обаче стои и човешка съдба. Някои ни се доверяват и разказват повече.
„Аз се заграждам, защото тука е страшно. Има всякакви. За 1 година - трета лична карта вадя“, казва вдовицата Силвана Спасова, която е изгонена от сина си от дома им.
„Иначе ми е чисто, мия. Много е студено нощем. Ето, върху такива каси отдолу. Имам ей тази завивка. Тука имам малко хляб, сирене и това е“, разказва тя.
Исках нещо друго, но не ставам, не ставам. След тоя инфаркт не мога нищо да работя. Не знам какво да правя“, казва Силвана.„Приюти в България има за кучета и за котки. За хора – не“, допълва тя.
„Цигани – смрад. Боклуци. Това е боклучива държава“, коментира минувач.блиц