България е парламентарна република. Значи от депутатите най-много зависи дали ще бъдем райска градина. Или пущинак, в който се стига само до кривата круша. През последните мандати Народното събрание става все по-ялово. Факт. Заприличва на лайкучката в Цар-Симеоновата градина. Бъра-дъра, ала-бала - лаф да става. Все импотентни правителства правят. Без да им пука. Мазните им депутатски заплати нали си вървят.
Динко ПЕТКОВ
Цъкаме завистливо как живеят на Запад. Почнахме даже да се питаме кога ще настигнем румънците. А сами се насаждаме на пачи яйца. Превръщайки се в бананова страна. А ние сме тези, които избират каква ще парламентарната ни република. Без да ни насилват. ДС доброволен вот. На тайни избори. На които купуването и продаването на гласове е престъпление.
Толкова ли сме тъпи и балами, че сами да си гласуваме съдбата на държава, която е като дреха втора употреба!?
Не сме народ с масова деменция. Уж можем да мислим. Знаем добре кой кой е. А калесваме за депутати предимно бабереци. Шкарто.
Не знам къде другаде го има, но у нас е така – депутатстването се превърна в професия. За мнозина пожизнена. Влизат в парламента все едно са абонирани за това.
На 27-ми октомври пак сме на избори. Вижте предизборните листи на партийците. Надежда тука всяка оставете. Отново същите. Тук там някой нов. На неизбираеми позиции.
Имена да не казвам. Знаете ги. Парламентарни динозаври. Карат вече по няколко мандата. „Ами такава ни е участта. Народът ни иска. Щем-не щем приемаме пак да сме депутати!“, жертвоготовни са те.
В последното Народно събрание за един пловдивски народен избраник се пусна приказката, че не се къпе, миришело в залата. Набедиха го. Наистина мирише, но защото някои от депутате вече са на памперси. И са пропуснали да си ги сменят.
Парламент-чалга. Надвикват се каруцарски. Пращат се на майната. Ритат се по където сварят. Обвиняват се в импотентност. Пращат се в психиатрията. Сочат с пръст кой е дългопишковец и кой е обратното. И забравят за какво сме ги избрали. Не е да си клатят краката, пошивайки си сами хилядарните заплати.
Почти всички са фигуранти. С роли на храстчета. Бутони за гласуване по команда. Но все с голям фасон. Смятат се за незаменими. А са изкарани под индиго – хвани единия, удари другия. Директно са за сметището в Цалапица.
Знаем си ги, че и за чеп не стават. Тогава защо гласуваме за все едни и същи!? Колкото и да си кадърен, два мандата, например, ще са достатъчни да покажеш за какво те бива. На третия вече ще си „лента от старите филми“. Твърдим, че у нас има много можещи и знаещи. Значи между тях ще се намерят нови 240 депутати. С условието, че за два мандата трябва да реализират моженето и знанието си. Не повече.
Кръгът обаче е омагьосан. Законът, че депутатстването може да е само до два мандата, зависи да бъде приет точно от тези, на чиито дирници се появяват мазоли от многогодишното седене на депутатските банки. Колкото и да ги смятаме за гламави, не са чак толкова, че сами да си отрежат депутатския клон. Нищо, де, нали напролет ще има поредните избори.
06 Октомври 2024 година