Някой каза през последните дни (не помня кой, политическо лице беше): “Ако искате нещо да се промени в тази държава, гласувайте за партии, които в момента не са в Народното събрание”.
На пръв поглед звучи много романтично, но не мисля, че е осъществимо.
Иван СТАМБОЛОВ – СУЛА
Най-малкото защото такива партии нямат капацитет да управляват държавата и при най-добро желание, и при най-чисти помисли. И ще трябва да се обърнат към професионалистите - кулисни и задкулисни (“кулисни” ли е обратното на “задкулисни”?) - и конят пак шъ иди у ряката.
Това от една страна. От друга, е крайно наложително този път най-сетне да се излъчи категоричен победител с достатъчно мнозинство, така че да носи отговорност за евентуалното си управление. А да не се окаже за пореден път принуден да сформира кошмарни коалиции единствено на аритметически принцип.
Разглеждах регистъра на партиите, които ще участват в поредните избори. Разнообразието е голямо, 24 парчета чисто, след отпадането на онези там, които е трябвало да отпаднат по технически причини. Кой казва, че нямало желающи да управляват! Как ние, простите граждани, да се ориентираме, как да изберем? Но преди да почнем да избираме, трябва да си отговорим на въпроса какво очакваме като резултат, какво искаме, какво си представяме, че трябва да стане в тая държава, та да се оправим и най-сетне да мирясаме доволни.
Какво да си изберем? От една страна сред кандидатите има големи системни партии. Това са ГЕРБ, БСП и ДПС, макар че БСП вече не е голяма (не като членска маса, а като парламентарно присъствие), а пък ДПС се разпадна на две по-малки. От тези партии може да се очаква, че имат рутина и кадрови капацитет.
От друга страна, има големи антисистемни партии като ППДБ и “Възраждане”. Има и малки антисистемни партии като ИТН, но тя май не влиза. А за кратко беше първа сила - луда работа. Антисистемни са и вероятно почти всички от оня списък, от регистъра, защото те са спасители и идват да турят край на досегашния кошмар. Тези партии се надяват от тях да се очаква сбъдване на надеждите на изстрадалия народ, но тъй като предлагат само разюздан популизъм, вече никой не им обръща внимание. Преди бяха забавни, сега са досадни. Виж, “Възраждане” е истинска антисистемна партия. Докато всички останали са евроатлантици, те са евроскептици. Докато другите са русофоби, те са русофили. Докато всички са еврофедералисти, те са евроскептици. И така трябва. Не може всички да са на едно мнение по важните въпроси и после да се конкурират за сърцата на избирателите. Не може. И дори е вредно, защото кара хората да избират по съвсем други принципи, често нечестни, изкривени и корумпирани. Затова, както и заради безкомпромисното си поведение, “Възраждане” ще продължи да расте.
При ППДБ нещата са по-налудничави. Те, както и много други преди, имаха една единствена стойност пред гласоподавателите - това, че ще пометат статуквото, ще рестартират система и ще вкарат лошите в затвора. И Бойко Борисов, преди да стане строител, беше отмъстител. “Промяната” обаче отдавна вече е в системата, част е от статуквото, но не е добавила нова стойност, а крета още на протестърската. Това със сигурност обърква избирателите и ще дойде моментът, когато и “ала-бала” няма да им помогне.
Цената на глас се била покачила доста и тези избори щели да бъдат своеобразен рекордьор по купени гласове. Но този манипулиран вот не може да спечели изборите. Той може да изкриви резултата - повече или по-малко, зависи от избирателната активност, - но да го промени - трудно, много трудно.
И накрая, най-лошо е подозрението, че имаме голям избор, но в крайна сметка, за когото и да гласуваме, ще получим все едно и също. Банално е. И е страшно, задето е банално.труд, със съкращение, заглавието на Пловдивмедия
06 Октомври 2024 година