В момента по всички телевизии и по останалите медии се изреждат мъдреци-анализатори, коментират защо сме в парламентарна криза и докога ще пращат електората на избори през три месеца. Предложенията им са 1001. Незнайно защо НИКОЙ не отваря дума дали проблемът не е, че вали-трещи в държавата, едни и същи стават депутати. Все едно абонирани да бъдат в парламента.
Динко ПЕТКОВ
Казват, че нямало незаменими хора. Само Господ бил несменяем. Това означава ли, че в Народното ни събрание са събрани господ до господа? Трябва да си опитен статистик, за да не сбъркаш колцина и от новоизбраните народни представители влизат за не знам си кой път в парламента. Вероятно доста от тях сами са забравили бройката на мандатите си.
Това за тях е изгодно, предполага се. Особено като се има предвид какви мазни заплати сами си гласуват. Срещу съмнително качествена работа. Някои превърнаха депутатстването в своя постоянна професия. Попитайте ги и почти всеки от тях ще се запъне, какво е работил преди това. Нормално е да са забравили.
Ако е бил лекар, няма как да се върне в болницата след 12 или повече години като депутат. Трудно ще му е да различи запек от заушка. Ако е бил инженер, сакън да се върне на същата му работа. Вече не знае кое е болт, кое бурмичка. Ако е бил, да речем, университетски преподавател, рискува да е забравил какво е преподавал. Това е съществена причина да се натискат пак и пак да стават депутати. За друго вече не ги бива.
А бива ли ги да депутатстват!? Да не сме крайни. При първото, че дори и при второто им присъствие в парламента, те са имали възможност да приложат на практика моженето си. По тяхна инициатива са били изработени и приети полезни закони. Примерите не са един и два.
Ако обаче това не е свършено за цели два мандата, какво тогава да очакваме от него, ако кара трети и четвърти, че и пети!? Отговорът е кратък – нищо! Депутатско живуркане. Натискане на бутона за гласуване по команда. Бля-бля и дъра бъра. Без някой да му иска сметка за какво е пратен и дали изпълнява това, за което му е гласувано доверие от избирателите.
Вижте кои са новите депутати. Предишните. По-предишните. И…следващите. Доказали, че наливат законодателна вода в празна каца. Ако са имали какво да дадат на държавата, вече са се изчерпала. Ялови.
Изкушавам се да посоча примери, въпреки че няма да е лицеприятно за тях.
Новото лице на Пловдив, да кажем. Манол Пейков. Сигурно е незаменим като издател. Има си домашно издателство. Ерудит несъмнено. Перфектно говори "американски" език, възпитаник е на Американския университет. Умеещ да събира чужди пари онлайн. Колко мандата вече е в парламента. Не един и не два. Няколко са. И пак ще е. Какво да очакваме още от него като депутат. Каквото е можел да направи, както се казва, за бъдещето на децата ни и за влизането ни в еврозоната и сухопътния Шенген, за финансовото добруване на народа, следва вече да го е извършил. Сигурно ще е прав, ако каже: „Ама аз не искам да съм повече депутат, но народът ВСЕ ме праща. На мен разчитат пловдивчани, как да им откажа!”
Като пожизнен депутат вече е асеновградчанинът Манол Генов. Завършил руска филология, бил ВиК шеф. Дали не е започнал да бърка, че Чехов е марка руска пералня. И да се затруднява откъде се спира и пуска кранчето за вода.
Ами съгражданина му д-р Джевдет Чакъров. Пази боже, ако отново трябва да лекува в болница. На влязла в кабинета му млада булка, оплакваща се от кокоши трън, ще й каже: Трябва да се съблечете!”.
По-нов е Йордан Иванов. Твърди, че е юрист. Е и! Въпрос за 100 000 лв. в „Стани богат” кой закон той е изковал. Иначе се научи умно да плямпа по телевизиите. И да се издига в партийната йерархия. Уредил се е за нов мандат. Е и!!!
Да, парламентаризмът ни е в дълбока криза. Защо!? Депутатите продължават да се държат като свещени индийски крави. Те, впрочем, са си постлали да са такива. И ние, избирателите, се отнасяме с тях като към незаменими. И да чакаме светлото си бъдеще. Без да мръднем, все на опашката на Европа.
30 Октомври 2024 година