42-годишният Павел живее на улицата. Срещаме го в близост до прелеза на Сточна гара, до близкия контейнер. „Аз не съм просяк, не искам пари от хората” - повтори няколко пъти. – „Ако не бяха старите да теглят оня кредит, нямаше да съм тук. Банката ми взе всичко.”, представя се той. Бил завършил Търговската гимназия в Пловдив, обичал да чете книги и бил фен на „Ботев” Пловдив.

Навремето живеел с майка си, баща си и сестра си. Баща му обаче посягал към чашката редовно. Често след това посягал и на сина си. Искал назаем пари, докато в един момент не затънал в дългове, а къщата била ипотекирана.
След смъртта на родителите си останало Павел да изплаща дължимото. Той обаче не успял да се справи и банката му отнела всичко. За капак сестра му го оставила да се справя сам и заминала за София.
Прекарвал времето си основно в разправии с наркомани от Столипиново, които му дължали пари, но това не им пречело да го дебнат и да задигат цигарите му или други негови вещи нощем, докато спи. Иначе създавал приятелства с бивши затворници и бездомници, останали на улицата.
На мачовете на „Ботев”, на които ходел редовно, почти винаги се проявявал като футболен хулиган. Вече имал няколко обвинения за побой над други запалянковци и дори над един полицай. Като причина за действието си определя яда, който трупа всеки ден. Трябвало да си го изкара някъде.трафикнюз, със съкращение, заглавието на Пловдивмедия