Актьорът Радослав Владимиров изпълнява главната роля в новия български игрален филм "Сватба" по едноименния разказ на Николай Хайтов. Лентата е дело на режисьора и продуцент Магдалена Ралчева, сценарист е Юрий Дачев. На прага между 19-ти и 20-ти век Родопа планина се превръща в място на необичайна любовна история. Срещата между Хатте и Мето е съдбоносна, прераствайки от младежко увлечение в непреодолима любов, която променя завинаги не само техния живот.
Дни преди филмът да тръгне по кината Министерството на образованието и науката разпространи препоръчително писмо до училищата в цялата страна, че „Сватба“ е подходящ за учениците от VIII до XII клас и ще донесе редица ползи за запознаване с българското литературно наследство.
Радослав Владимиров печели кастинга за ролята на Мето, освен с убедителната си игра и с дръзкия си характер. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Снежина Танковска. Участвал е в популярния крими сериал и в сериала "Полицаите от края на града”. Театралният си дебют прави през 2017 г. на сцената на Ямболския театър.
- Радо, какво особено откри ти в света на Хайтов и по-специално за твоя герой – Мето?
- Потвърди се до голяма степен вярването ми, че е необходимо в днешно време да се връщаме към чисто моралните ценности, които не са свързани с трупането на финансово състояние и лесни блага. Според мен това е хубавото на тези стари времена – че вътрешният свят на човека е изнесен на преден план като морал.
Имам чувството, че днес малко или много сме позабравили ценности като достойнство и чест и сме ги заменили за пари и слава. Богатството е мимолетно, то не те запълва по начина, по който може да те запълнят тези ценности, върху които се набляга в самия филм. Темата за честта, любовта и достойнството много силно ми повлия и утвърди схващането ми, че тези неща са доста по-важни.
За мен е необходимо човек да има цели и да развива финансовото си състояние и начин на живот, но по пътя към постигането им да не забравя другите неща, които са много по-трудно постижими според мен. Те изискват повече дисциплина и воля на характера и са много по-стойностни. Ако може да се обединят тези два свята, тогава мисля, че човек ще е доста по-щастлив.
- Възможна или обречена е любовта между Хатте и Мето?
- Да, защо да не е възможна? Във времето се е доказало, че макар да има трудни любови, те никога не са невъзможни. Вече е въпрос на избори от двамата човека дали искат да се борят за любовта си или да я оставят за нещо по-лесно постижимо. Така че, да, любовта е възможна, стига и двамата да я искат.
- Как българската публика възприема до момента „Сватба“? Ти присъства на предпремиерните прожекции по време на фестивала на игралния филм "Златна роза" във Варна и в Стара Загора, където филмът беше представен преди официално да тръгне по кината.
- Това, което забелязах на предпремиерите, е, че публиката мълчеше на финала. Имаше тишина накрая на филма, което по-скоро говореше за това, че зрителите имаха нужда от време да го осмислят. Зрители споделиха точно това.
Защото влиянието, което филмът им е оказал, е такова, че ти имаш нужда от време да си пострадаш, да си помислиш, да се порадваш, дори да се затвориш за малко в себе си. Отваря се едно поле за разсъждения, имаш нужда от време да преработиш видяното в съзнанието си и да го осмислиш. Тази тишина след края на филма е голямо признание, че сме си свършили много добре работата, защото филмът остава в съзнанието на хората и след това.
- Хайтов пише за своя герой: „Половината сърце — кораво, другата половина — меко.“ Какво е твоето сърце, Радо?
- Май е такова. Така си мисля, като гледам какво ми се е случило и как съм реагирал в различни ситуации. Така че определено мога да се припозная в нещо подобно.
- Свириш на китара, пееш, пишеш музика и текстове за песни.
- От малък си нося афинитета към музиката. Много обичах да пея. Тогава не съм имал самочувствието, че ще ставам певец. Не че сега имам някакви гигантски амбиции, но желанието ми да се занимавам с музика дойде естествено. Аз слушам всякаква музика, почти не се ограничавам от стилове. В един момент, след влизането ми в НАТФИЗ, започнах да пиша, да си правя експерименти да видя дали мога да напиша някое парче като текст и да измисля музиката и това да е нещо авторско, нещо мое, а не кавър на друга песен. В един момент бях насъбрал доста такива парчета.
- Рисуваш икони – как се запали по иконописта?
- Всъщност не рисувам икони, а правя икони. Много са процесите, през които иконите преминават. Работя във фирма, не го правя сам. Не съм от тези творци, които могат от А до Я да направят една икона. Докато водим този разговор по телефона аз съм в ателието и точно бях започнал да правя една от иконите, когато ти ми звънна. Аз изрязвам стъклата за иконите и ги монтирам върху изрисуваното изображение.
Да, правя икони, но не е съвсем коректно да кажа, че ги правя сам. Година и половина съм минал през различни етапи, през които минава една икона. И етапът, на който съм в момента е този – да режа стъклата и да затварям самата икона в стъкло. Това си е занаят и самият факт, че правиш икони носи някакво спокойствие. Но като всеки един занаят си има своите трудности и тънкости и когато объркаш нещо става сложно. Мога без да искам да счупя стъклото. Колкото и да е спокойно понякога си има стресови моменти. лупа, със съкращение, заглавието на Пловдивмедия