Точно това заглавие е най-абсурдно за Пловдив. По-приляга да е, че под тепетата е цветна градина. Световни специализирани издания публикуват статии, в които представят града ни като една от най-примамливите дестинации в света. Авторите обаче явно не са били другаде, освен по Главната, в Капана и в Стария град. И след 9-тата евтина биричка всичко вече им се е виждало в цветя и рози.

Динко ПЕТКОВ

А пловдивчани виждат всеки ден, че в момента живеят сред пущинак. Те вече свикнаха с бетонирането, не остана терен, който да не бъде застроен. С по-закръглените задници се затрудняват да се разминават – кооперация до кооперация. Очите им са петимни за нещо по улиците и булевардите, което да е зелено, да е цъфнало. Минало бешело. Само до преди 4-5 години сякаш Розовата долина се беше пренесла в Пловдив. Тогава шеф на общинско предприятие „Паркове и градини” бе Стоян Алексиев. Смятаха го за преродения легендарен паркостроител Люсиен Шевалас, създал градската градина, наречена на името на Цар Симеон.
По стояналексиевото време цял Пловдив ухаеше на цветя. По основните булеварди имаше цветни килими. Бяхме столицата на розите. Стотици хиляди рози разцъфтяха в разделителните ивици на много от пловдивските булеварди. По бул. „България“, „Шести септември“, „Цар Борис III Обединител“, „Княгиня Мария Луиза“, „Санкт Петербург“, „Никола Вапцаров“, „Найчо Цанов“, Карловско шосе и другаде.
Засадиха тогава 2000 дръвчета чинар, дъб, липа, явор и ясен, над 100 хиляди храсти и 1 милион цветя. Алеите и парковете също разцъфтяха. През цялата година бяха като току що посадени – поливаха ги. Бяха изградени 11, 4 километра капково напояване и възстановени 17 помпени станции.
Със 150 000 стръка различни видове цветя оформиха новите фигури в цветните лехи на Цар Симеоновата градина.
Есента градът беше разкрасен с около 1 000 000 двусезонни цветя. Напролет те бяха заменени с милиони летни цветя.
Всичко беше собствено производство – различни на цвят теменужки, незабравки, парички, шибой и други видове, които са подходящи за пловдивските климатични условия.
Какво е останало от тази красота? Пущинак.
Най-напред съсипаха розите по булевардите. На гражданите им се плачеше, виждайки как цветята умират. Не ги поливаха, не ги почистваха, оставени на самотек. А уж пак продължаваше да си има общинско предприятие „Паркове и градини”. Без да му е управител обаче Стоян Алексиев.
Партийните централи уреждат на този пост свои креатури. Често представяни за специалисти, а те едва различават лайкучка от маргаритка. Безхаберници. Какви други да се, щом могат да понасят такава гледка – загинали цветя, неполивани градини и паркове. Пущинак!!!
Като не могат и не знаят, да позвънят на Георги Гергов. Да им каже как в Панаира все е свежо и зелено, все едно че си край хижа „Здравец”.
Преди да реагирате защо съм толкова озлобен към тези „паркоградинари”, които получават заплати от общинската хазна, пообиколете из града. Даже в Цар- Симеоновата градина ситуацията е плачевна. Липса на трева, пусти лехи, оклюмали дървета. При тази тазгодишна мека зима там трябваше да е цвете, до цвете. Тепетата са също изоставени. Почти никаква зеленина. Няма следа от боднато цвете. Ами пространствата пред блоковете във всички квартали – леш. Където следва да има цветни градинки, в момента се ползват за паркинги. Живеещите наоколо изобщо не се трогват, минават всеки ден през междублоковия пущинак и не им прави впечатление.
Сегашният шеф на „Паркове и градини” вероятно ще се оправдае, че му отпускат малко средства. Сигурно е така. Все пак някакви пари им се дават. Те не са само за заплати. Колкото и да не достигат, ще са достатъчни поне на някои места в Пловдив да видим цветя и рози. Поне да е полупущинак, полузанемарено, полуплачевно …