За високи и добре платени постове в регулаторните органи при поредното раздаване на картите, напират цял куп калинки стръвници (метафората е на Румен Петков) и още неоляли се във властта..
На сайта на Народното събрание могат да се видят направените номинации. Преглед на имената сочи, че отново няма да се оправим, защото са нанизани до болка познати имена, които от години се натискат за най-различни началнически постове с огромни заплати, много привилегии и възможности за безнаказана корупция.
Сред ненаситилите се е бивш министър – роденият в град Първомай Петър Мутафчиев. Той е кандидат за член на регулатор. Понеже навремето беше шеф на транспорта, за което още се разказват вицове, включително и за някакъв рушвет, оставен на влог в банка, за да тече и лихвичка, той е номиниран за Комисията за регулиране на съобщенията. По времето на министерстването на Петър Мутафчиев през 2008 г. пламна влакът от София - Кардам и в огъня загинаха 8 души. Софийската градска прокуратура се зае да проверява обществената поръчка, направена от неговото министерство, с която са получени рециклираните 30 спални вагона. Преди това те са ползвани от някогашните пощи в несъществуващото ГДР. Тези смъртоносни вагони бяха пуснати да кръстосват като нощни влакове от София за Бургас, Варна и Добрич, както и между Пловдив и Варна. Като министър Петър Мутафчиев твърди, че те имат сертификат за негоримост, който им бил издаден от институт в Германия. Обяснява още, че вагоните имат паспорти, според които са произведени през 1990 г. и реконструирани през 200 г.
Само че истината е друга. Спалните вагони са сделка на БДЖ с швейцарската фирма „Арвекс” от град Цуг, а пълномощник по сделката е бившият доносник на ДС, станал банкер и честен частник в първите години на прехода Валентин Моллов. Проверки доказват, че фаталните вагони са произведени през 70-те години на миналия век и преди да бъдат продадени на БДЖ, дори не са в движение. След трагедията с изгорелите пътници Петър Мутафчиев се оплакваше, че атаката срещу него за сделката с антиките” от ГДР била „политическа” и „се води клеветническа кампания, без да се проверяват фактите”. Наистина много нагло! 
Днес Петър Мутафчиев е предложен от другарите си в БСП за член на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Рекордьор по заемани постове е юристът Константин Пенчев. Какво ли не е бил – появява се в политиката като депутат от НДСВ. След това става шеф на Върховния административен съд, после е омбудсман на страната и разбира се, конституционен съдия близо 10 години. Друг на негово място да се е пенсионирал и да си гледа внуците. Сега обаче се е засилил да оглави Комисията по досиетата по предложение на ГЕРБ. Толкова ли не са намерили друг, по-млад кадър, когото да предложат, а опряха до 73-годишния Пенчев. Той така или иначе не е и безспорен авторитет. Юристи припомнят, че точно Пенчев и покойният проф. Александър Воденичаров са идеолозите и създателите на юридическите факултети, излюпили се в цяла България, които бълват дипломи на килограм, а юристите, обучени в тях, са със съмнителна компетентност. Това, разбира се, не им пречи днес да са по върховете на съда и прокуратурата, докато всичко живо пищи от нечуваната корупция в съдебната власт.
Във френски медии бяха описани офшорки от Люксембург и се оказа, че неговият син, който е адвокат – Любомир Пенчев, има компания в херцогството. Тя беше с активи за 1,2 млн. лв. Стана ясно, че фирмата съществува от 2008 г., но едва по-късно е увеличила капитала си със заем от неизвестен субект. По това време синът е за първа година адвокат и едва ли ги е изкарал от хонорари. По същото време фамилията купува два апартамента в центъра на София за 391 166 лева и за 217 100 лева. Те са на името на сина Любомир и съпругата на Пенчев – Мирена. Разбира се, това е записано в имотната декларация на Константин Пенчев с уточнението, че средствата за новото жилище са от банков влог на жена му.
Не по-малко известен юрист от Константин Пенчев е Антон Станков, който се е запътил да става национален омбудсман. Той е номиниран от училището за политика „Димитър. Паница”. Това означава, че заявлението е подписано от членовете на управителния съвет на въпросната структура. Само че сред тях и до ден днешен стои името на социолога Антоний Гълъбов, който обаче почина през 2022 г. Явно в т.нар. училище за политика не са се впечатлили от неговата смърт. Три години по-късно дори не са си направили труда да подменят имената на ръководството. На същия хал е и отчетността за многобройните грантове и такси за участие, плащани от курсистите в това училище. Както е известно, неправителствената организация е длъжна да ги отчита всяка година.
Освен известни имена на бивши министри, партиите изпращат към регулаторите и световно неизвестни свои калинки.
Типичен пример е нелепият бивш областен управител на Добрич Галин Господинов. Той е предложен от БСП за член на Комисията по досиетата. Само че какво разбира от тази работа този другар?! А и да припомним, че той е голям връзкар. Точно година преди да стане областен управител, е наказан да не бъде повишаван в ранг. Тогава е юрисконсулт на регионалния инспекторат по образованието. Пращат го да провери училищната директорка в с. Оброчище Росица Койнова, обвинена във финансови и други прегрешения. Галин Господинов обаче докладва „невярна и заблуждаваща"
информация пред шефа на управлението в Добрич, дори не споменава, че въпросната директорка отказва да продаде документи.
Факт е, че на 10 декември 2020 г. отнася наказание „Отлагане с една година на повишението в ранг”. 
Веднага щом минава годината, депутатът Атанас Зафиров, чието протеже е Галин Господинов, го прави областен управител за ужас на цял Добрич. Сега пък го е нагласил за член на Комисията по досиетата със заплата над 10 бона. Той е завършил право във Варненския свободен университет, а също и магистратура по счетоводство в Стопанската академия в Свищов. След това е поработил само като юрисконсулт в „Пътно строителство“ и близо две години във „ВиК", а после се наместил в икономическата полиция в Добрич. Като ченге поставил рекорд. „Това е единственият полицай, който за едногодишния си престой в дирекцията така и не успя да разкрие нито едно престъпление, дори и нещо съвсем дребничко – като да залови например джебчийка!“, умират си от смях бившите му колеги.
Те остават като гръмнати, понеже, след като напуска, Галин Господинов е направен прокурист и член на директорския борд във „ВиК-Добрич“, а само година по-късно става шеф на Съвета на директорите. Във водното дружество се задържа цели две години и отново се мести. Този път е настанен за главен юрисконсулт в Регионалното управление на образованието, а после Зафиров го прави областен управител, понеже бил приятел с тъста на Галин и не можел да откаже. Така се прави в България кариера!
И още една червена калинка е полетяла към Комисията за защита на личните данни. Цветелин Софрониев в лицето, което Румен Петков обяви за „калинка стръвница”. Нарича го така през 2014 г., когато Софрониев е назначен в тази Комисия, въпреки че не отговаря на изискванията, включително няма и 10 години юридически стаж, а само 5. Преди това е секретар по организационната дейност на БСП в столицата. След това отговаря за идеологията в Градския съвет на Столетницата, а през 2021 г. е вече зам.-областен управител на София, назначен по времето на един от служебните кабинети на Румен Радев.
Калинки обаче са полетели към регулаторите не само от БСП, но и от другите партии в управляващата коалиция. Нейчо Величков е издигнат от „Има такъв народ" за член на Комисията по регулиране на съобщенията. Хората на Слави го хвалят, че е един от най-опитните мениджъри в областта на телекомуникациите с повече от 25 години стаж в бранша, при това придобит на три континента. Впечатляващо! Господинът явно е сигурен, че ще бъде избран, понеже миналата седмица набързо е прехвърлил на роднини своите фирми. Интересно е обаче, че техният предмет на дейност няма нищо общо с биографията му като експерт в телекомуникациите: едната се занимава със строителство, а другата със земеделие. В Търговския регистър е отбелязана само работата му като управител на „Макс телеком" на Красимир Стойчев, която имаше амбиции да създава нов мобилен оператор, но накрая фалира. В тази компания Нейчо Величков се задържа цели две години.
Протеже от редиците на доганистите е бившата селска учителка Нериман Палева, която е мераклийка да ни защитава от дискриминация. Преподавала е български в някакво село, но мъжът й е Муса Палев, бивш депутат и областен управител в Благоевград. За него се твърди, че и сега от ДПС на Доган настояват да стане поне зам.-областен управител на Благоевград. Дали ще го огрее, предстои да видим. Поне жена му е напът да се уреди с пост и огромна заплата в Комисията за защита от дискриминация.
Сред кандидатите за регулаторите виждаме и полицая Георги Костов, който по едно време беше шеф на митниците. По образование той е машинен инженер, но цял живот се подвизава в МВР. Сега пък е кандидат да влезе в Комисията по досиетата. За него се говореше, че ще бъде изпратен като посланик в Казахстан, но явно черна котка му мина път и тази работа не стана.Уикенд