Всеки човек има сърце. Включително и българските депутати. Явно обаче има някакво различие на кого какво му е сърцето. Не съм учил биология, но ми се струва, че депутатските са от някакви тенекии. Не пулсират, а дрънкат. Чувал съм, че повечето от тях имат сърдечни аномалии. Задниците им заместват сърцата им. И изпълняват сърдечните им дейности.

Динко ПЕТКОВ


До такива изводи стигам, след като на т. нар. народни представители грам не им се трогват сърцата от съдбата на болните деца у нас. Няма начин да не стига и до тях как някое 5-годишно клетниче се мъчи да оцелее. Врабче, което не може да литне. Личице без усмивка. Сълза вместо мечта. Или 16-годишно девойче. Красиво, красиво, чак дърветата се обръщат подире му. Стига да не е в инвалидна количка. Чело само в романите за първата целувка. Осакатено от рак.
Как ни се паднаха такива безсърдечни депутати, бе! Никой от тях не скочи на трибуната и да извика към останалите: „Абе, хора ли сме? Дайте да гласуваме най-напред закон за отпускане на пари за лечение на болни деца. Стига близките им са просели онлайн пари, за да ги излекуват!”.
Не. Няма такъв. Все са със задници, заместващи сърцата им. „Толкова сме заети с проблемите на народа, че не се сещаме от прекалена ангажираност за болните деца. Не сме толкова коравосърдечни. По-вярно е, че не се сещаме за тях от разсеяност!”, оправдават се те.
Разсеяни уж, ама никак не се разсейват, когато една от първата им работа като влязат в парламента, е да си вдигнат заплатите. И кой в колко комисии ще го включат, че да взима повече пари. Събират им се месечно някъде към 15 бона. Толкова, колкото е почти годишното възнаграждение на много от българите. Един от тях е пловдивчанин. Състрадателен, съчувстващ, страдащ за чуждото нещастие. Събиращ онлайн пари, за да помага. Над милион е събрал за генератори за украинците, които нямат средства за това, на техните управници им са малко стотиците милиарда, които получават от Европа и отвъд Океана, че разчитат единствено на подтепетния депутатин.
А не е ли по-човешко да спре да проси онлайн финанси за близката до задника му, пардон, до сърцето му Украйна. И да праща събраното за болните български деца!?
Какво им става на тези, които пращаме в парламента. Преди изборите са все едни мяукащи, с туптящи от обич към избирателите сърца. Прегръщат те, все едно теб най-много обичат. Пращат поздрави вкъщи на жена ти, на децата, на тъщата даже. Щедро раздават балончета и бонбончета кръц-кръц. И обещават. Каквото ти си поискаш, ти обещават.
А като станат депутати, сякаш стават други. Увълчват се. Почват да ръмжат. Подминават те, ако ги срещнеш. Е, някои се извиняват вървешком, че много са заети, държавата е на техните плещи. И само ти махат дружески.
Сега се дърлят какво да има в новия бюджет. Всички обаче са рахат, предвидени са парите за заплатите им. За новите им лимузини. За секретарките им. Осигурени са парламентарните им кюфтета.
А перо за лечение на клетите деца, йок, найн, зеро, хич. Абе, какви са тези безсърдечни задници!!!
Илюстративна снимка, БГНЕС