През XVII век в Италия разводът бил почти невъзможен. По това време мъжете имали неограничена власт. За някои жени бракът бил просто златна клетка, но за други истински ад. Жените в онези времена често били подлагани на брутално насилие. Въпреки това те нямали голям избор - можели или да се оженят и да се надяват съпругът им да се отнася прилично с тях, или да останат необвързани и да изкарват хляба си като продават телата си.
Оказва се, че по това време нещастно омъжените жени в Рим имали и трети вариант. Това била Джулия Тофана и нейният „еликсир на любовта”.
На хитрата Джулия ѝ хрумва брилянтната идея да създаде на пръв поглед съвсем обикновен парфюм или еликсир. В изящно шишенце тя пълнела недотам обикновени съставки: арсен, олово и беладона. Само няколко капки от течността, приложени за няколко дни, помогнали на над 600 жени да се отърват от нежеланите си съпрузи. Серумът, предизвиквал грипоподобни симптоми, след което бавна, но сигурна смърт.
Повече от 20 години Тофана продавала успешно „еликсира на любовта” сред своите приятелки и познати, които искали да се спасят от нещастен брак. В края на историята Тофана е разкрита, но успява да се укрие в манастир. Намерена е и изправена пред съда.
Историческите факти за живота на Джулия Тофана са изключително оскъдни. Според запазените архиви тя е родена в Палермо през 1620 година. Нейната майка е печално известната по онова време Тофания д'Амадо, която е екзекутирана за убийството на собствения си съпруг през 1633 г.
Говори се, че е възможно именно Д'Амадо да е предала на дъщеря си тайната рецепта за най-добре действащата, но в същото време неоткриваема отрова.
Останала сираче едва на 13 години, Джулия трябвало да измисли начин да изкарва хляба си. Тогава вероятно се родила идеята за „бизнеса” с „Аква Тофана”.
Тофана започнала сама да забърква отровната смес. Точната рецепта отдавна е изгубена, но според изследователи, тя е съдържала арсен, олово и беладона в перфектни пропорции, пише syfy.com
За да не бъде разкрита, смъртоносната отрова „Аква Тофана” била в красива бутилка, приличаща на парфюм или скъпа козметична помада. 
За жени, които искали да убият съпрузите си, „еликсирът на любовта” бил идеалното оръжие за убийство. Малкото шишенце жените можели да скрият сред тоалетните си принадлежности, без да събудят подозрение. Течността нямала вкус и мирис, затова и съпругите можели да бъдат изключително изобретателни как да я поднесат на своите мъже. Трябвало да добавят само няколко капки от течността в чая или във вкусното ястие за вечеря и резултатът бил сигурен - бавна смърт без подозрения.телеграф