Каменната сватба край Кърджали – скалната композиция от група каменни пирамиди, която напомня сватбено шествие с фигури на „сватбари“, е обвита в древна мистерия. Но онова, което преживяла Милена Димитрова, не било просто туристическо пътуване до природна забележителност. Тя тръгнала натам с намерението да заснеме кадри за своя пътешественически блог.

Знаела за легендите, но ги приемала като част от фолклора. Докато не почувствала, че някои легенди имат свой живот и се събуждат, когато някой ги безпокои. Всичко започнало, когато пристигнала сама до Каменната сватба. Времето било облачно, а вятърът издавал странни стонове между скалите. Композицията от каменни фигури, приличащи на сватбено шествие, била зашеметяваща. Но усещала, че нещо не е наред. Нещо във въздуха тежало. Решила да извади дрона си и да направи кадри отгоре. Когато погледнала в екрана на контролера, видяла нещо странно – на снимките фигурите изглеждали променени. Върху едната от тях – „булката“, се виждало нещо като воал, какъвто в действителност нямало. На друга имало издължени пръсти, почти човешки. Милена замръзнала.
Докато се движела между скалите, съвсем ясно чула глас – женски, тих, почти шепнещ. „Никой не нарушава сватбата... и си тръгва същият“. Обърнала се рязко, но не видяла никого. В този момент усетила хлад по гърба си. Почувствала се зашеметена. Не била изгубила съзнание, но не била и напълно будна. Видяла пред себе си хора – не каменни, а реални, облечени в старовремски носии. Жените плачели. Мъжете държали някакъв предмет – нещо като амулет. Всички гледали към нея. И тогава гласът се върнал: „Ти беше там. Преди. Помниш ли? Ти беше причината“.
Изтръпнала цялата. В съзнанието ѝ се появили картини, които никога не била виждала – млада жена, отказала да се омъжи, разярена свекърва и каменно проклятие. Нещо я свързвало с тази история. Сякаш била част от нея в друг живот. Когато отворила очи, била паднала на земята, а дронът лежал разбит до един от каменните „свидетели“.
Когато се прибрала в София, започнала да сънува сватбата. Винаги „Булката“ ѝ казвала едно и също: „Ти си част от клетвата. Камъкът помни“.ретро