Пишман математици, които изчисляват края на света, а прогнозите им не се сбъдват, получават наградите Ig-Nobel, известни у нас още и като Анти-Нобел или Шнобел по рускоезичното им название. Ig-Nobel първоначално започва през 1991 г. като пародия на наградите „Нобел“, но постепенно с времето някои от отличените открития се установява, че хич не са лишени от смисъл. Така е и тази година за някои открития.
В началото на раздаването на призовете, което бе преди няколко дни в Харвард, Бостън, щата Масачузетс, обаче на церемонията специално бе почетена цяла поредица от предсказатели за края на света – общо взето, по един-двама на година. А на 24 септември в сайта на призовете излезе тайнственото съобщение как организаторите много съжаляват, че не могат да дадат най-главната награда на южноафриканския пастор Джоузеф Млакела. Той от години твърди, че Денят на Страшния съд ще настъпи на 23 и 24 септември 2025 г. За последно го повтаря в обширно интервю на 9 септември по CettwinzTV. Там обяснява, че няколко пъти, последно през 2018 г., му се явил насън самият Исус Христос. И все му заявявал как в края на септември 2025 г. ще настъпи така очакваният от някои апокалипсис, ще си има Второ пришествие и само душите на праведните ще отидат в Рая, за останалите – сеч и Ад. Части от интервюто станаха особено популярни в социалните мрежи (най-вече в ТикТок с тага #RaptureTok) и се нароиха стотици други, които привеждат още и още примери за края на света на 23 и 24 септември 2025 г. След като краят на света и този път мина под мотото на древния български виц: Днес се напийте, че е краят на света, но знайте, че утре сме пак на работа, се появиха и такива, които го отложиха за неопределено време, но все в края на септември, като това съвпада с еврейския празник Рош Хашана.
Биология
Най-гръмко прокламираната награда Ig-Nobel тази година стана наградата по биология, защото в нея може да има много скрит и направо дълбок смисъл. Екип, предвождан от Томоки Коджима от Центъра за изследвания на селското стопанство в Айчи, Япония, реши да боядисва крави, като ги докара на зебри с бели и черни ивици. Боята е безвредна и след някой и друг дъжд или с помощта на маркуч лесно се измива. Томоки гледал документални филми по телевизията и там се заслушал как зебрите са хапани от по-малко мухи в сравнение с другите африкански животни, като тезата била, че белите и черните ивици по някакъв начин объркват нахалните насекоми. Затова той решил да провери дали млеконадоят ще се увеличи, ако приложат тази стратегия и към говедата. И с екипа си започнал да боядисва де що намери крави из своя институт в Япония. Едните били без никакви ивици, другите станали изцяло черни, а третите били направени на зебри. Последните обаче мухите масово ги атакували, което объркало първоначално изследователите. Но след като изсъхнала добре боята, се оказало, че наистина кравите зебра не са толкова често нападани от насекомите. Сега Томоки Коджима и хората му ще проверяват защо това е така – дали мухите се дезориентират от ивиците, или има друга причина. Въпросът е, че си е осигурил финансиране за следващите пет години. И нищо чудно след години първо в Япония, а после и на други места кравите да станат на ивици, дори може и генетично да им ги направят по някакъв начин. Тогава може да се чуят подобни фрази: „Кажи, зебро, мууу!“.
Всъщност самите Ig-Nobel призове са придружени с банкнота или нейно копие от 10 трилиона зимбабвийски долара, която на практика няма стойност, защото тази валута от 2009 г. не съществува. Но е и намек за катастрофалните последствия в иначе доста богатата на ценни суровини страна след намесата на гениални или недотам икономисти.
Пица
В областта на храненето също имаше награда. Доста голям екип от учени са получили добро финансиране, за да отидат в различни градове на Западна Африка. Целта им е била да проверят кой вид пица ще се хареса най-много на вид гущери – агама. Те са много разпространени из цяла Африка, но навлизането на цивилизацията в западните части на континента ги кара да сменят някои от навиците си и да се хранят вместо с насекоми и членестоноги с човешка храна. Та екипът учени е изследвал какъв вид пица харесват тези гущери, като просто оставяли различни парчета от тестеното изделие в близост от 10 метра до свободно движещи се из градовете агама и чакал да види кой вид най-много ще се хареса на гущерите. Стигнало се до идеята да се избира между два вида – „Четири сирена“ и „Четири сезона“. Всичките контролни 9 (девет) гущера яли само от вида с четирите сирена, а другата я душили, дърпали, но изобщо не хапнали въпреки наличието на месо в нея. След публикуване на проучването става ясно, че тепърва колективът учени ще изследва поради каква причина гущерите агама предпочитат пицата с четири сирена – дали е заради миризмата, или заради по-доброто храносмилане. От комитета, който връчва наградите Анти-Нобел, предлагат да се пробва и популярната в Щатите пица с канадски бекон и ананас.телеграф