Гледам всякакви словесни упражнения „за“ и „против“ евроатлантизма, за върховенство на закона и за правосъдието за всеки. Гледам и най-различни институти и центрове да пускат измислени анализи и изследвания, с които търсят да припросят някой лев от силните на деня. Гледам и как „интелектуалци на заплата“, уморени от безкрайното кретане по студията, се опитват да обясняват сложно и с наличието на някакви „големи идеи“ едни иначе простички действия на политическите си босове.
Филип АНТОНОВ
На всички вас мога да ви дам един обикновен и най-важното безплатен съвет, който е известен във всяка селска кръчма, но някак си не достига до хората, определили се за „столичен елит“, и до политическата каста във всичките й цветове и форми.
Големите идеи в България общо взето са приключили със смъртта на цар Йоан Асен II през 1241 г. За стотина години след него имперските амбиции на България са забравени, а българите от „богоизбран народ“ се превърнали в „скотско племе“, завито с ямурлук и махащо с гега. Това още повече станало факт, когато тук дошли османците и големите български идеи от миналото били окончателно изчегъртани (по Тошко Йорданов). Така грандиозната средновековна българска мисия била заменена от издигането в култ на хлебеца, сланинката и сиренцето. Пет века народът оцелявал тъй, както умеел, и издигал високи дувари, зад които криел хапване, пийване и по некоя и друга парица.
Битът станал основа и център на българската душа.
Четете Иван Хаджийски: ние не сме наследници на графове и рицари, а на абаджии и овчари. У нас имането не е събирано в славни битки по море или суша, не е събирано и с велики географски открития, а е изработено бод по бод в шаяка и ден след ден на къра. Имало е един кратък „идеен полет“ по време на войните за национално обединение, когато селските момчета литнали да гинат за големи идеи, но страната им на три пъти яла такъв геополитически пердах ,че българина от тогава най го е страх от едно – да се лее кръв. Просто народът доста кръв е пролял и вече не ще.
Дори и комунизмът ни беше битов. С връзките в „плод-зеленчука“, с инвенцията на чушкопека и с целия алъш-вериш, който се ширеше по заводи и складове, по села и паланки. Не случайно оцветяваха държавния бензин: крадеше се от хората в такива обеми, че и „Нефтохим“-а можеше да завиди.
Но за какво е това предисловие? Разберете, господа умни глави, докато българина има за ядене, пиене и „некоя сгодна женица“, нищо не може да го вдигне на бунт. Та, ако ще варненския кмет да го хапят не дървеници, ами и хлебарките на кръст да го разпънат. Щото българинът знае и то съвсем правдиво, че най-вероятно всеки кмет бърка в „кацата с меда“. Всеки политик – също, но важното е „медец“ да има.
БИТЪТ, ГЛУПАКО!
Това е най-важното за обикновения и необикновения българин. Да си отгледа децата. Да ги изучи (та да живеят по-леко). Да си угоди на Коледа и Нова година. Да хапне, да пийне и… e тия трите неща. Да направи едно или две-три моренца. „България на три морета“ отдавна се превърна в България по два пъти на Халкидики и по възможност един път на Китен, за баланс. Това е българската вселена. Това е българския свят.
В руският свят може и да мрат за империята, но в нашенския ние гледаме от коя империя ще имаме повече файда (и май така е по-добре). И на никой не му пука за това кой е „и.ф.“ главен прокурор, кой е с изтекъл мандат, кой има санкции и кой няма. И даже левият идеалист Вапцаров е викнал – „Терора долу! Съюз със СССР!“, ама със супер важното предисловие – „понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер“.
Но вземете на измислената ни средна класа „гърцията“ и „турцията“, ударете народа с още по-големи ценови балтии, праснете му накуп два-три данъка и две-три сметки за ток, парно и вода, и тогава ще видите „кон боб яде ли“.
Българинът не ще някой да се бори с „mafiqta“, българинът иска някой да му свърши работа.
сн. Мирела ПЕТКОВА, Дневник