Иво Сиромахов публикува обширен и критичен текст в социалните мрежи, озаглавен „Краят на българската журналистика“, в който остро атакува качеството на медийната среда у нас. Публикацията бързо предизвика широк обществен отзвук заради съдържащите се в нея тежки оценки към различни видове журналисти – новинарски, политически, спортни и светски.

Критика към сензационния подход в новините
Сиромахов обвинява редакциите в налагане на „извратен култ към трагедията“, като според него катастрофите с жертви са превърнати в основен инструмент за рейтинг.
„Редакторите им налагат някакъв извратен култ към трагедията… Ако има жертви – идеално, слагаме я първа новина.“
Той осмива практиката репортери да задават неуместни въпроси на близки на загинали хора:
„Пращат репортер да бута микрофон в лицата на близките и да ги пита ‘как се чувствате?’. С такива въпроси ще вземеш ‘Пулицър’, гаранция.“
Сатира срещу клишетата в репортажите
Авторът коментира и традиционните празнични включвания:
„Задължително включват зъзнещ репортер, който да осведоми колко автомобила са напуснали столицата преди празниците.“
Не липсва и критика към ежегодните репортажи за цените на шарана:
„Други обикалят рибните борси… но с чувство за изпълнен журналистически дълг.“
Спортните журналисти и „празните въпроси“
Сиромахов се подиграва с клишетата в спортните интервюта:
„След мач винаги питат голмайстора: ‘Щастлив ли си от гола?’. Не, бате, супернещастен е, че е вкарал.“
Най-острата критика: политическата журналистика
Според него политическите репортери „клечат цял ден пред Пеевски и Борисов“, като не задават въпроси и безкритично препредават монолозите им.
„Какъв е смисълът да се бутате, при положение че всички ще излъчите едно и също?“
Той твърди, че част от политическите журналисти действат като пиари на партии:
„Стават двойни агенти – уж журналисти, а тайно работят в полза на партия. После ще ги кандидатират за кметове.“
Сиромахов се подиграва и на анализаторите
„Кви сте вие, врачки ли сте? Как стигнахте до тия изводи, боб ли хвърляхте?“
Остра сатира към телевизионните студиа
Той определя водещите като зависими от контрол в слушалките:
„Безропотни мъпети, които изричат това, което политкомисарят им диктува.“
Светската журналистика – „изригвания“ от социалните мрежи
Авторът описва светските репортери като хора, които следят профили на известни личности и препечатват всичко, което публикуват:
„Най-трудната част е да измислят кликбейт заглавие.“
Привежда и примери като:
„Пенка на Рачков отново го направи!“ „Джулиана Гани със скандални разкрития…“
„Ако отказвате да им платите, за да ви казват истината, някой друг ще им плаща, за да ви лъжат.“
Текстът завършва с цитат от Христо Ботев:
„Българската журналистика прилича на нас с вазе… Когато публиката няма нужда за здрава храна – за шарлатаните се открива широко поле.“