Спала съм някъде ОБЩО два часа. Ставах да храня котките. Пет пъти. После ставах да отварям врата да влязат, да излязат или да застанат на прага , за да ме гледат с онзи умолителен за пердах поглед. Та тамън нахраних котките, легнах, поспах още пет мимути и алармата заби, за да приветства края на тази пълноценна почивка.
Персефона КОРЕ
И ей ме на бодра като краставичка вървя по централните части на града с чаша кафе в ръка и спя. Пуснала съм автопилота и съм го настроила да ме буди само пред автомати за кафе или при по-сериозни катаклизми и както сладко съм се унесла и криволичейки на тротоара между колите, паркирани от едната страна и стените на сградите от другата, измежду две коли изскача някалъв пудел без каишка. Буди ме. Онзи голи венци и подскача. Зад него някаква мадамка си чопли лака и говори по телефона.
- Извинете, госпожице-възможно най-любезно се обръщам към госпожицата-ама пуделът ви ме притеснява.
Пудела продължава да подскача като обезумял. Онази ме поглежда и вика:
- Оф, лхаса апсо- и пак се врътва на майната си госпожицата, а пуделът остри задник нагоре да ме нападне всеки момент.
Викам си, тая сигурно е чужденка. Ще пробвам на английски.
-Екскюзми, мис, юр пудел мейкс ме а литъл бит нервъс.
Оная пак се извръща и ме поглежда изпод четките за прах, дето си ги е сложила на миглите:
- Това не е пудел, а Лхаса апсо. И моля, говори на български все пак си в България.
В България вика. А аз съм тръгнала да се разправям по европейски. Ама като съм в България викам дай по български.
Взех й пудела и го метнах в кофата. После й метнах и телефона. И й викам:
- Ходи се оплачи са на арменския поп като си в България. /свободно слово, заглавието на Пловдивмедия