Никаква изненада не е за мен, че няма официална реакция, че и неофициална даже - някакво мненийце, от овластените в България по отношение на сина на украинската посланичка. Убил момче за пари – случват се такива работи. Кога не е било така?
Николай МИЛЧЕВ

За децата на началниците – или добро, или нищо.
Имаше ли някой, който да не беше наясно, че Владимир Живков не става за завеждащ отдел на ЦК на БКП, че чавка му е изпила акъла? Че май беше станал и професор по право, ако не се лъжа.
Зетят на Леонид Брежнев беше генерал, а беше известен, че свири и пее. Дъщеря му правеше каквото си иска. Някой да беше казал нещо?
Имаше ли окръжен град, в който синове и дъщери на партийни величия да не правеха щуротии? Гъкваше ли някой?
Попита ли някой като какъв се явява зетят на Доналд Тръмп да преговаря за мир в Украйна?
Ами синът му, с когото се среща Бойко Борисов в София – той какъв се явява? По търговия ли беше дошъл, или да иска откуп?
Я вижте сегашните дечица на дерибеи и недерибеи, на милионери и прокурори, на съдии и началници.
Винаги е било така – рожбите на големците са недосегаеми. Както и самите големци междувпрочем. Така наречената княгиня Калина ни е жив пример пред очите.
Сещам се, че синче на член на Политбюро на ЦК на БКП се яви с мотора си в нашия окръжен град, качи се по стълбите пред ОК на БКП и влезе вътре във фоайето. И всички му ръкопляскаха и му се радваха – какъв юнак!
Чувството за безнаказаност идва от вакуума, който създава властта. Държава, която е окрадена от горе до долу и в която всички са честни и чисти, не е нормална държава. Егати държавата, в която партиен функционер в Делиормана имал осемдесет имота и синът му станал депутат. И егати държавата, в която един човек живее в приказките на Шехерезада, а София потъна в боклуци и мизерия.
Я погледнете колко мамини синчета и щерки се подвизават в парламент, в министерства, в телевизии. И колко от тия са учители например?
Бях жив свидетел как цигански барон от Централна северна България успокои сина си, че е убил човек. Каза му: „Е, убил си човек, голяма работа. Аз помислих, че кой знае какво е станало.“
Спасява ни единствено незнанието. Само да споменеш името на някого – и научаваш страхотии.
Така и сега със сина на украинската посланичка.
Не знам защо – може и да греша, но като я гледам, ми прилича малко на някогашната Джуна, която предсказваше, хипнотизираше, лекуваше, зареждаше камъни със здраве и безсмъртие, а иначе яко плашеше хората, като я погледнеха. Елцин я беше произвел генерал.
Трагедията на войната в Украйна е толкова голяма, толкова страшни неща ще научаваме за там, че това със сина на посланичката ще ни се струва детайл.
Войната в Украйна запали и изпепели толкова много минало, че не знам какво бъдеще ни чака.
Престанете да правите политика от всяко нещо и престанете да се вторачвате ту в едно, ту в друго.
Войната достатъчно се е вторачила във всички ни. Злобата и омразата – също.
Още малко и вместо гълъби, врабчета и гугутки, в небето над нас ще летят само дронове. И други работи, които гърмят и убиват.свободно слово, със съкращение