Каква стана тя, пак до мен опряхте. Строшихте за кой ли път стомната за вода. Уж бяхте много оправни, загрижени за бъдещето на децата ни, за просперитета ни като българи. И докъде я докарахте? Прецакахте левчето с урсулското евро. И толкоз.
Динко ПЕТКОВ

Държавата отново е в девета глуха. И сега ще ми се тръшката мазно, мазно аз да оправям бакиите й. Да съм гласувал на новите избори, щото иначе щяло да настане мамата си тракало. Че като толкова пъти през последните години гласувах, файда имаше ли. Само за вас- Взимахте си депутатските заплати. А ние, народа, гъски да пасем.
Този път няма да ви се хвана на въдицата. Колкото и жена ми да казва, че съм голям лапнишаран. Няма да клъвна нито на сладките ви предизборни локуми, нито ще ме трогнете с вашите пропагандни балончета и да ме черпите с бонбони кръц-кръц пред цитаделите ви в предизборното градче на Главната. Хич не се напъвайте.
Да сте наясно с мен като електорална единица. Вече ще се замисля кого да предпочета.
Последният път баджанака Стойчо пътека направи до нас да идва да ме убеждава да не ходя за гъби в изборния ден. „Баджо, на теб се разчита! Стига сме боксували на последно място в Европейския съюз. Ние сме от славен род, винаги сме милеели за съдбините на България. Хайде, стегни се предизборно!”, изнасяше ми лекции той бетер партиен секретар от ПП-ДБ. Даже месец преди изборите тайно ми даде бюлетината, която трябвало да пусна в урната. Така било по-сигурно, че няма да се объркам. На нея имаше и преференция.
Пуснах я. Избраха го. Отиде в парламента. И го умириса на джибри. Перчеше се от трибуната, че бил дългопишковец. Много важно. И аз не съм с по-къс по тази линия, ама си трая. За пишковци няма да си дам гласа, категоричен съм!
Магазинерката в кварталната бакалия ми прави цял месец мили очи. От мъжете в махалата аз най съм й хващал окото. Даже истимаро ми се притисна, че едва не ме задуши с гърдите си. Бях чел като ученик Ромео и Жулиета. Горе-долу ставаше между нас същата история. Главата ми се замая като след три ракии. Отрезнях чак когато при поредното й притискане ми прошепна: „Айде, гласувай за нашия човек. Ще е за юбилейния 20-ти път депутат. Много му сече парламентарното пипе. Моята бакалия той й уреди лиценз на евромаркет. И теб с някой и друг лиценз ще те облажи!”. Послушах я. И за него гласувах. Редих се втори път на опашка, за да не строша хатърът на кварталната Жулиета, пардон, на магазинерката. А тя още на другия ден след изборите взе да се прави, че не ме познава. Викаше ми „Следващият!” И ми се мръщеше: „Ама стойте на разстояние, какво все ми се навирате!” Всеки път ме набутваше с двайсет грама в кантара. Този път да има да взима. Ако ще в скута ми да седне на тези избори.
И за трети път пробвах да гласувам. Усетиха ме обаче. Добре че им показах документ за деменция. Само ми показаха изхода. А този път исках да дам гласа си за Доналд Тръмп. След това разбрах, че той изобщо не бил в списъка с кандидат-депутати. Ако е искал да влезе в бг парламента щял да го направи и без да участва в изборите. Едно позвъняване от посолството до избирателната комисия и щели да го уредят. После като му казали какви заплати са си дали новоизбраните народни представители, взел да се тюхка: „Язък, с такава заплата тъкмо щях да си оправя финансите!”
Няма вече да им станат партийните игрички. Ще съм твърд. Като видя някой партиец, още от сега ще му река директно: Купуването и продаването на гласове е престъпление! И да не се опитват дори да ми пробутват все още останалите си левчета.