Буквално часове след смъртта на ексцентричния писател Калин Терзийски зловещият слух, че сам е сложил край на живота си, плъзна сред културните среди. За никого не е тайна, че в последните години иначе талантливият и добре продаван живееше трудно, а самият той го наричаше "нечовешка мизерия".
Близки до автора на "Алкохол" твърдят, че понякога той не е имал средства да плаща битовите си сметки и тази зима в дома му в Банкя температурата не се е качвала над 10 градуса. Даже в по-топлите дни излизал навън да се сгрее на слънцето и да дремне на близките пейки.
Поне от петилетка съвсем му беше отпуснал края и всеки ден започваше и завършваше с алкохол. Години наред пазеше пълно въздържание, но пак се върна към пиенето през 2024-а. Съвсем умишлено той не е искал помощ от никого. "Искаше да умре красиво като истински творец”, е мнението на познати.
"Преди време сподели, че е в затруднение. Предложих му помощ. Отвърна ми: Благодаря ти, но Калин никога не взема, само дава", написа в социалние мрежи Иво Христов.
Умишлено търсеше край като Хемингуей или Фицджералд, или поне Висоцки, които също са били демонстративни алкохолици, смятат приятелите му.
Заради чепатия си нрав, Кайо имаше проблеми с издателите си, които не желаеха да публикуват книгите му. Той редовно влизаше в спорове за пари и с медиите, за които пише.
В последните години всъщност се издъраше чрез картините си, които продаваше за по някоя стотачка на познати и колекционери. Някои от тях признават, че умишлено не са си купували творбите му, защото знаели, че веднага ще ги превърне в бутилка водка.
Мнозина се опасяват, че просто е замръзнал у дома си след поредния зверски запой. Някои допускат, че е получил инсулт. Други пък твърдят, че той директно е сложил край на живота си. Още повече че само преди десетина дни починал баща му, което силно го травмирало.
Ето и едно зловещо послание от покойния Кайо от миналата година. Като епитафия:
"Приятели мили
Смятах да направя изложба
На осми януари
Но тъй като вероятно умирам
Бих предпочел да разпродам на какви да е цени
Трийсетте си картини
За да не стоят сами в ледения ми дом в Банкя"
А това е последната мини творба на писателя:
РОДИНА
Тате Кольо лежеше болен. Аз отидох в дома му да го гледам. Имаше нещо там рак и май чакаше да умре.
Никой не иска да умре, но се налага. Ходехме в диспансера и сядахме на пейките да чакаме.
Чели ли сте Реймънд Кървър. Не сте. Хубаво. Та седяхме, той държеше бастуна си и казваше я отиди за едно капучино. И аз отивах. И той казваше - разкошно е.
После се влоши и умря. Беше в ръцете ми. Случват се и такива неща.