Проф. Биляна Лазаревич от Смедерево решава да замени светския живот с духовно уединение. Водена от вътрешна нужда, тя получава рядката благословия да прекара 40 дни в манастира Острог – място, известно със строгия си устав и мистична сила.
Още с прекрачването на манастирския праг в студения март, тя се сблъсква със суровата реалност. Настаняват я в скромна килия, в която има само печка и легло без дюшек.
„На леглото няма дюшек. Върху дъските, на които ще спя, е преметнато само едно одеяло. Така спят монасите. Никакъв комфорт.“
Въпреки първоначалния шок и безсънната нощ върху дървото, тя е решена да издържи. На следващата сутрин монасите, забелязали нейното смирение, тихо внасят в стаята ѝ дюшек, маса и стол – жест, който я трогва до сълзи.
Храненето в манастира е подчинено на строг ритъм – само два пъти дневно. Обядът трае едва петнадесет минути в пълна тишина, докато се четат свещени текстове.
„Яде се бързо. Няма наслада от храната, защото това би било голям грях за монасите.“ Менюто е постно: рядка чорба от боб, зехтин, хляб и маслини.
Проф. Лазаревич е зачислена към възрастна монахиня, с която поддържат зелените площи. Трудът под жаркото слънце в черни одежди се приема без оплакване.
Тя описва монасите като изключително образовани и мъдри хора, които избягват да парадират с интелекта си, считайки го за гордост. Техният девиз е „чрез тишина към познание“.
Един от най-силните моменти в престоя ѝ е срещата с две млади монахини – бивши лекари, които завинаги са загърбили кариерата си в името на вярата, пише "Курир".
„Попитах ги дали са щастливи. Отговорът дойде мигновено и в един глас: 'Ако не бяхме, нямаше да сме тук'. Видях най-ведрите усмивки и се засрамих, че изобщо попитах.“
Манастирът е най-богатият на Балканите, но малко от даренията остават там. Повечето се раздават на сиропиталища, бежанци от Косово и бедни семейства. Монасите живеят в крайна скромност, раздавайки дори новите дрехи, дарени от вярващите, на тези, които имат нужда.
След 40 дни проф. Лазаревич си тръгва променена. Тя открива, че добротата изисква огромна духовна сила и че истинската хармония се постига само когато мислите и емоциите се слеят в едно в човешкото сърце.
Предишният ѝ живот, далеч от религията, вече е в миналото, а престоят под Острог се превръща в нейната най-важна житейска лекция.бли