Последното изследване на „Тренд“ очертава позната, но все по-рискова картина преди вота. Очакваната активност леко се повишава. Ако преди социолозите измерваха около 3,1 млн. избиратели, сега прогнозата се движи към 3,2 млн.
Това на пръв поглед е добра новина за легитимността на изборите. Но по-високата активност може да размести силите при малките формации. Именно там се решава дали следващият парламент ще даде работещо мнозинство, или ще произведе нова криза.
Според Димитър Ганев от „Тренд“ работната рамка остава „5+3“. Това означава пет сигурни партии, които почти със сигурност влизат в следващото Народно събрание. Паралелно с тях има три формации, които се движат около 4-процентната бариера.
Дали тези партии ще прескочат прага, зависи от два ключови фактора. Първият е общата избирателна активност. Вторият е мобилизацията на собствените им ядра.
БСП разполага с по-лоялна база от твърди гласоподаватели. При по-висока активност обаче дори и партии с устойчив електорат могат да се окажат под натиск. „Сияние“ има по-голям потенциал за растеж. Но според оценката избирателите ѝ са по-малко „твърди“ от тези на БСП.
Ганев добавя и важен детайл. Резултатите на „Възраждане“ и на формациите около бариерата в известна степен зависят от резултата на „Прогресивна България“.
Тук се появява парадоксът, който социологът описва. По-висок резултат за Румен Радев и „Прогресивна България“ може да изкара от парламента именно потенциалните им партньори. Такива биха били БСП, „Сияние“ и МЕЧ.
При такъв сценарий „Прогресивна България“ може да получи „бонус“ мандати от преразпределението. Но ще остане в парламент, в който липсват удобни партньори за управление.
Ганев посочва, че Радев има ясна линия срещу ГЕРБ и ДПС. Това ограничава възможностите за преговори. В същото време тонът на „Възраждане“ към „Прогресивна България“ изглежда изострен. Радев не дава сигнали за сближаване с „Възраждане“. Вероятна причина е желанието да се запази диалогът със западните партньори.
Динамиката в лагера на ПП-ДБ също става фактор. През последните две седмици се отчита рязко нарастване на противопоставянето между Радев и коалицията. Но според Ганев критиките на Радев са насочени конкретно към „Продължаваме промяната“.
От своя страна най-острата линия на ПП към Радев идва от Асен Василев. Представители на „Демократична България“, сред които Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и ген. Атанас Атанасов, по-скоро запазват неутралитет.
Ако в парламента влязат само петте „сигурни“ партии, се очертава труден модел. Това би бил кабинет на малцинството с договорена, плаваща подкрепа по отделни политики. Вариантът е възможен, но носи висока нестабилност и кратък хоризонт.
Ключовата неизвестна остава поведението на колебаещите се. По думите на Ганев 15–16% от избирателите решават в последните три дни. При такава активност това са над половин милион души.
Този сегмент може рязко да промени резултата. Най-вече при формациите около 4% и при разпределението на мандатите между големите играчи. Именно там изборите могат да се обърнат в последния момент.