В Копривщица вчера направиха поредната възстановка, с която този път отбелязаха 150 години от Априлското въстание. Специално внимание беше отделено на сцените, свързани с възрожденското градче като едно от огнищата на въстанието. Сред стотиците участници във възстановката липсваше… Захари Стоянов. Вярно, той не е копривщенец, но ако се беше появил, сигурно щеше да се провикне :„Нямате ли срам, бе, серсеми!”.

Динко ПЕТКОВ

Защо щеше да е така разгневен разбираме от журналиста Иво Беров. Той публикува неизвестни страници от библията „Записки по българските въстания” за това, което се е случило в Копривщица по онова славно и трагично време. Ето какво е написал летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов, припомнено от Иво Беров:
„В Копривщица имаше около десетина околни села, надошли с жените си и децата си да търсят права и ново царство. Едно от неуспеха на въстанието, а друго, от разни неприятности, известни в подобни случаи, тия бяха захванали не само да се отчайват, но и да се отнасят враждебно към главатарите на бунта.
Разтакаха се из улиците, псуваха, каеха се, сърдеха се…Чорбаджиите, най-големите врагове на въстанието, а именно: хаджи Пею Пеев, хаджи Иванчо Маджаров, хеким Спас, хаджи Лало, Рали Каравелов, Беню Цървулджията и други мнозина влязоха под кожата на отчаяната тълпа. Казаха им тия какво стоят, та не вържат младите чапкьни, които, като предадат на пашата, ще да отърват своите луди глави. Тълпата, без да му мисли много-много, въоръжи се против главатарите. Кой с дърво на рамо, кой с оръжие и въже в ръцете, разпръснаха се из улиците да хващат по-първите момчета.
Беше 30 априлий, петък, когато около тридесет души бяха навързани с въжета и пояси и подкарани из улиците. Тях затвориха на няколко места из селото, гробищата, в черковата и в спицерията на хеким Спаса. Между затворниците бяха и апостолите Волов, Г. Икономов, Каблешков, даскал Найден и много други по-първи главатари, било от Коприщица, било от селата. Всички се пазеха най-строго от въоръжената тълпа, мнозина се трупаха около зданията и псуваха най-гнусно жертвите. Чичата на Каблешкова, Тодор, мисля, застанал пред спицерията и се обърнал към своя братов син, комуто нищо свято не оставил. Каблешков се върти отвътре зданието, скърца със зъби и се разкайва защо не го е заклал заедно с циганите. По едно време изгорелите за вода пленници поискали една стовна, да си наквасят устата. Тълпата вързала една с въже, която тия изтеглили през прозореца, но вместо с вода тя била напълнена от робите с пикоч!”.
Това е описано в „Записките”, напомня Иво Беров. Следва негов коментар. Ето мъдрите му размишления:
„Това е свидетелство на Захари Стоянов в книгата си „Записки по българските въстания“. Сега, в помощ на пишман патрЕотите да подскажа : На Захари Стоянов прякорът бил „Джендо“. От което веднага се досещаме, че той е бил джендър, отцеругател и майцепродавец, който клевети иначе юначния и храбър български народ.”.
Тук задължително трябва да прекъснем Беровото оригиналничене, който е озаглавил статията си:. „Джендърът Джендо: И робите дали са дали на апостолите пикоч…”
Името Джендо няма нищо общо с…джендър. Според Уикипедия е българско мъжко собствено име, което има следните характеристики и произход:
Тясно свързано с имена като Жендо и Гендо. Тези варианти произлизат един от друг чрез преминаване на звуковете „Г“ в „Ж“ или „Дж“.
Свързаност с Георги: Често се смята за видоизменение на името Георги.
Най-известният човек с това име е Джендо Стоянов Джедев - писателят и революционер Захарий Стоянов. Накратко, Джендо е архаична или диалектна форма, свързана с името Гендо/Георги
Едва ли е било трудно на Иво Беров, вместо да свързва името на Захари Стоянов с джендърството, нарочвайки го за „отцеругател и майцепродавец, който клевети иначе юначния и храбър български народ.”, да погледне в Уикипедия. Не го е направил. Напротив, продължава да оплюва: „ Всъщност истината за Копривщица е друга. Там неустрашимите юнаци, също както и съвкупният български народ, храбро се изправили срещу жестокия петвековен поробител и се предали на турците едва след чутовна борба и невиждани прояви на храброст и саможертва. И всички, които не признават величието на чутовната им храброст са жълтопаветни предатели, отцеругатели и майцепродавци.” Толкоз. Дали тези богохулни квалификации „жълтопаветни предатели, отцепоругатели и майцепродавци” може да ги повтори някой учител по история пред учениците си!?
Жена ми е от Котел. Пра-пра внучка на Захари Стоянов. Даже по повод негова годишнина й дадоха почетен медал за това. Жална му майка на Иво Беров, ако разбере за тази гавра.
Въпросният класик на съвременната журналистика става смешен и жалък. Обявява Захари Стоянов за…жълтопаветен предател. Съратник на Кокорчо от Медвен и тем подобните. „Нямаш ли срам, бе, серсем!”.