Два дни. Точно толкова отнема на японците, за да поправят 30м широката и 15м дълбоката дупка, представляваща пропадане на улица във Фукуока, Япония. Докато в България някои дупки са ни набори. А пътят към Пампорово може да се превърне в национална емблема на България - един вид символ-забележителност. Щяло да отнеме поне две години, да отворят пътя.

Персефона КОРЕ
Трябва само едно знаменце да му забучим отгоре. Не казвам да не го поправяме, но с кадърността на нашите властимащи и хъсът им да ни оправят проблемите, така и така дупката ще си седи няколко десетилетия, барем някакъв кяр от нея.
Да, има разлика между пропадане и свлачище и свлачището е далеч по-сериозна работа, но два дни на нашите ще им отнеме само да се суетят около трапа и да се почесват по главите. За цвят, разбира се, имаме и строена-недостроена постройка на някакви си инвеститори, далавераджии, строена върху свалчището. Отново не без любезното съдействие на корумпираната ни власт. Въобще в България, накъдето и да тръгнеш, ще срещнеш я дупка, я незаконен строеж. Презастроване, обезгоряване, нехайство, подкупност, мерзост - всичко това витае във въздуха около нас. Държавата пропада пред очите ни, а те ни карат да решаваме проблеми от естеството на това дали е редно Цецко да е Цецка и къде да го закичим това украинско знаме, че да се види по-добре.
Сетих се! Да го закичим на свлачището! Все пак ще ни е национален символ.