На 6 май православните християни отбелязват Деня на Свети великомъченик Георги Победоносец. Този празник е известен още като Гергьовден. Смята се за закрилник на воините и покровител на всички, които се обръщат към него с молитва за защита и помощ.

Свети Георги Кападокийски е роден през трети век в Кападокия (днешна Турция) в богато и знатно семейство. Той се премества в Палестина, постъпва на военна служба и става командир при езическия император Диоклециан. Когато на Георги е наредено да се разправя с християните, той отказва, раздава цялото си наследство на бедните и заявява християнската си вяра пред Сената. Георги е хвърлен в затвора и измъчван, но се явява ангел и го изцелява. Никакви мъчения не могат да сломят светеца - той остава жив и здрав.
Едно от най-известните качества на Свети Георги е легендарната му битката му с голямо чудовище. Според легендата, в град Силен е живял страховит дракон, който е изисквал жертви от жителите му, включително млади мъже. Когато дошъл ред на едно момиче да избере съдбата си, Свети Георги влязъл в битка с чудовището. След ожесточена битка Свети Георги успял да убие дракона и да освободи града от неговата заплаха.
В християнската традиция тази легенда алегорично символизира борбата между доброто и злото, вярата и неверието. Георги се превръща в символ на смелостта, справедливостта и победата на християнството над духовните сили на злото.
Култът към него е широко разпространен през Средновековието и той става покровител на много държави, градове и професии, включително на воини и рицари.
На този ден е традиционно да се посещава църква или да се молим у дома, обръщайки се към Свети Георги за благословия и защита, особено за тези, които в момента са на военна служба и са далеч от родните си места.

Празникът на Свети Георги е популярно свързан с овчарството и затова традиционно се е празнувал с обилна трапеза, на която задължително се слага ястие от агнешко месо. Една от традициите на този ден е свързана с коленето на агне.
На този ден са се провеждали и церемонии за благословия на посеви и ниви, тъй като Свети Георги е бил смятан за покровител на реколтата и всичко, което расте на земята. Според народното поверие, росата, паднала на 6 май, притежавала лечебни свойства.
Много характерен обичай за този ден е люлеенето с гергьовска люлка, която задължително се връзва на раззеленено дърво. Предците ни са вярвали, че силата на дървото се пренася върху човека докато се люлее на люлката.
На Гергьовден трябва да се спазват определени забрани. На този ден не се препоръчва да се работи с вълна: плетене, предене или дори държане на вълнени конци в ръцете.
Избягвайте да сресвате косата си, за да избегнете нейното изтъняване и окапване. Опитайте се да не използвате остри предмети.
Въздържайте се от подстригване на косата си. Избягвайте ругатни, проклинания и клюки, тъй като това може да доведе до негативни последици.
на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили. Правила се и така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма – чесън, коприва, къпина или глог, за да може да бяга злото надалеч. Денят след Гергьовден се нарича Вранин и на него не се работи – да не кълват враните зърното и гроздето. През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените дрехи.
На Гергьовден имен ден празнуват всички с имената Георги, Генчо, Ганчо, Гео, Гоце, Йовко, Йово, Галя, Гергана, Гинка, Йова, Йовка, Гюро.