Малко са му на Иван Гешев 160 000 евро. Един милион и шесттотин хиляди евро трябва да му се изплатят веднагически. Докато беше главен прокурор, той така се бореше с престъпността, така разобличаваше и изхвърляше гнилите ябълки на държавата, че сегашните пари, които ще вземе, са му малко. Иван Гешев трябва да осъди държавата и за нанесени морални и психологически щети, за уронен престиж, за разваляне на съня и за накърняване правото му на щастие, спокойствие и богатство.
Николай МИЛЧЕВ
Сега на най-голяма мушка е взета Прокуратурата. Това по нашите земи е традиционно сафари. Снайперистите от жълтите павета са на позиции. Но трябва да ви е ясно, че ако евентуално нещо се разбърка в Прокуратурата, прокурорите веднага ще натопят съдиите например. Съдиите веднага ще пуснат телефонни записи със заповеди от високи политически кабинети. Високите политически кабинети ще стискат, ще стискат, пък някой от тях може и за Брюксел да спомене нещо. Най-вероятно токът по веригата ще угасне, ще настане една хубава тъмнина и ние ще трябва да си лягаме да спим. И да знаете – запомнете го, че колкото и да се палим и горим, на пепел от мъка и от яд да станем, винаги ще има някой високопоставен политически мъдрец, който ще ни казва: „Абе тия неща не стават така. Всичко е много сложно… Държавни интереси…“
Не вярвам на нищо. Дори да лъсне истината, тя най-вероятно, както винаги, ще хване ръжда. Ще почнат едни усуквания, че първо трябва да се приемат законите, че трябва да се обсъди с гражданското и селското общество, че трябва да има прозрачност… И ето ти я – лека-полека ръждата ще се появи и истината ще потъне в бурени.
Сега много се реве, че ако се приемат мерки срещу високите цени, щял да се наруши и да се обърка пазарът – свободният пазар, конкурентният. Останал ли е жив човек, който да вярва, че в България има конкурентен пазар? В България пазарът отдавна се е превърнал в пазарлък на кого колко да се даде под тезгяха.
Много се приказва и как пак щели да тръгнат парите от Европа за към България. Аз от тия така наречени брюкселски милиарди не съм видял една стотинка. Нито съм почувствал, че тия пари отиват и за култура. Колкото пари дават за култура, всичките са при пет-шест души, избрани по политически признак и налагани с целия ресурс на нагли медии и организации. Пиши против социализма, плюс всичко, което е на изток, реви колко си страдал без демокрация, напиши, че си сънувал как пада Берлинската стена, проливай сълзи за пожарите и коалите в Австралия, опиши България като турски клозет без седалка, пиши по същия начин като западняците и хоп – ресурсите са ти готови. Ще те наградят, ще те преведат и ще те обезпечат така, че още повече да мразиш социализма от върха на славата и на Виенското колело.
Така че може и да ви се струва странно, но мен европейските пари не ме интересуват. По-точно – знам, че от тях пак ще се нагушат едни и същи гении на пазарната икономика и селектираното изкуство.
Намерете ми един обикновен човек, който да е усетил нещо от тия еврофондове – да отида да му купя шоколад и да му го занеса. Майка ми така правеше – купуваше по няколко шоколада и ги раздаваше на когото види.
Как е разбирала кой има нужда от шоколад, не знам. Ссвободно слово