Днес се връщам от нашето Черно море. Обиколихме от град Бяла до Резово, или южното крайбрежие. Почвам да се питам дали наистина това крайбрежие е българско. Пълно е с автомобили с румънска и украинска регистрация. Даже нашите „любими“ софийски автомобили отстъпват. Почвам да си мисля с кого граничи на изток нашата държава.
Александър КОНСТАНТИНОВ
За да имаме такова нашествие от север, има причини. Очевидно цените на нашите хотели и ресторанти не ги плашат. За илюстрация ще ви дам пример. В Приморско в едно малко ресторанче поръчахме пържен сафрид. Порцията беше в малка чинийка, размерите бяха на цаца. Една порция струваше 7,5 евро, или 15 лева, или приблизително една рибка – един лев и половина?! Какво му плащаш? Това не е вносна стока, а се лови в морето, в нашето българско море. За нашите гости от Румъния и Украйна тези цени не са проблем, ако съдим по номерата на автомобилите.
В хотелите целият обслужващ персонал е от Централна и Южна Азия. Българите не искат да работят за заплатите, които им плащат собствениците на хотелите. Трудно се разбираме със сервитьори и камериерки от Узбекистан или Киргизстан.
.
Затова да са живи и здрави нашите приятели от Румъния, Украйна, Полша, Чехия, Германия, за да има кого да настаняват в българските хотели и ресторанти.