Единствената дъщеря на Мустафа Чаушев – певицата и поетеса Ажда Чаушева, изненадващо разголи душата си. Направи го не само с поезията си в своята втора стихосбирка „Пак ще дишаш, сърце”, но и с признанието, че от дълги години се бори с психическо заболяване, за което до скоро знаели само родителите й.

Хората мислели, че редовно пътува до Истанбул с баща си, за да участват по концерти, но истината била съвсем друга. По време на следването си преживяла голям стрес, в резултат на което отключила тежкото заболяване. Битката с него се отразила на цялото семейство. Най-вече на майка й, която получила диабет от притеснение.
През последните години певицата почти е прекратила участията си. Имало дни, в които не искала да излиза от вкъщи. Седяла в една стая и мълчала, а в главата й преминавали какви ли не мисли, в това число и суицидни. С днешна дата ситуацията е овладяна, макар и с редовната употреба на хапчета. Пред репортер на „Уикенд” талантливата Ажда споделя, че любовта винаги я вдъхновявала за творчество.
Миналата година кандидатствала чрез фонд „Култура” за издаването на стиховете й. Отрязали я доста рязко. Каза ли й, че стиховете си трябва да чете само пред близките си и семейството си, а не публично. Ажда се разочаровала от чутото. После си казала, че щом голямата поетеса Маргарита Петкова застава зад 62-те й стихотворения, значи те изобщо не са лоши.
Римите посветила на две свои любови. Едната била кармичната й връзка. Двамата с мъжа били разделени, но останали приятели. Другата любов я разболяла буквално - физически и психически. Певицата почнала да пие по 7 литра вода на ден.
„Около година бях в тежка депресия. Човекът се оказа не такъв, за какъвто се представяше. Лъжеше ме. Докато е траел флиртът с мен, той е излизал и с друга жена. А аз си мислех, че съм намерила своята половинка, че имам човек, на когото мога да разчитам. Казах си, че вероятно Бог ме е спасил от нещо много лошо. Много жени са били в моето положение. Но въпреки това болеше. Душата ме болеше.
Нямаше конкретна житейска ситуация, която да отключи биполярното ми разстройство. Бях на 18 години, когато заминах да уча в Истанбулския университет. Там не беше никак лесно, получих някакъв стрес. Върнах се вкъщи и не исках да излизам, не говорех с хората, не вдигах телефона на приятелите си, отказвах срещи. Дори не исках да влизам в банята да се къпя, а принципно съм много чист човек. Не мога без баня, не мога без душ, всеки ден по два пъти се къпех преди това.
Избягах от Бургас в София, за мен столицата беше спасение. В Бургас всички се познавахме и хората се питаха: „Какво става”? Доктор Лорис Саян, който е светило на медицината в Бургас ми даде диагнозата циклофрения, което на мен ми прозвуча страшно зловещо.
Излязох от кабинета му разплакана и попитах майка ми: „Защо не съм нормална? Защо ми се случва това”? Дълго време си мислех, че не мога да имам нормална връзка, защото съм различна. Трябваше да осъзная болестта си, да намеря адекватно лечение. Намерих го. От 10 години вече се лекувам в Истанбул, в ремисия съм. Ходила съм и на психолог, и на психиатър в София. Психиатърът каза, че съм на 50% излекувана, защото умея да анализирам ситуацията. Посъветва ме при проблем, да се съветвам с лекар.
Имало дни, в които не намирала смисъл от живота. Нищо не я радвало. Единствено страхът да посегне на живота си я спирало да го направи. Както и родителите й. Мислила си, че ще ги направи най-нещастните хора на света, а те не заслужавали това. Певицата определя себе си като късметлийка, защото имала най-прекрасните майка и татко на света.
„Днес се приемам такава, каквато съм. Научих се да се обичам малко повече”, казва Ажда, която се надява скоро пак да се върне към музиката, която толкова обича.хотарена