Истинският парламен таризъм е немислим без ругатнята. Изстреляна от трибуната, хулата буди заспалата зала. Вулгаризмите вадят словото на оратора от скуката, правят го цветисто, сочно, завладяващо. Без псувните Народното събрание не може да изпълни основното си задължение - да забавлява народа.
Първомайсторът на политическата ругатня е Димитър Петков. Той е един от лидерите на Народнолибералната (Стамболовистка) партия. Бил е кмет на София, два пъти министър и министър-председател. Председателства Четвъртото велико и Шестото и Седмото обикновено народно събрание. Депутат е в Десетия, Единадесетия и Тринадесетия парламент.
Нисък, набит, голяма глава, пъстри очи, властен пронизващ поглед, отсечени жестове - така го портретуват съвременниците. В етичния кодекс на Димитър Петков е записано:
"Ако някой те замери с плюнка, отвърни му с храчка!" Една разходка из стенографските дневници вади наяве неговия парламентарен речник. "Политически мошеник", "магаре с магаре", "развалени момчетии", "бесен човек", "шайкаджия", "идиот", "диване", "говедо", "келеш", "лайно" лепнат на езика на Свирчо. Сред любимите му реплики са: "Ако заслужавате, главата ви ще счупя!", "Ще ви изхвърля от трибуната!", "На кого продавате тези краставици?", "Нямате насреща си хора в някоя кръчма да ги лъжете!", "За вашата свобода трябва юмрук!".
И още: "Вас ще уловя за ухото и ще ви пратя в Тутракан!", "Ще ти натъпча самара!", "За вас има отделни яхъри; ако тропате, в яхърите ще ви пратя!", "От вас ум? По-добре от някоя гарга!", "На такова говедо обяснения не давам!".
Понеже губят словесните сражения, политическите противници на Димитър Петков кроят да му затворят устата с куршум. След Свирчо депутатите вече не псуват епизодично, попържват цели пленарни заседания.
На 17 юли 1916 г. например ораторства Григор Василев от Демократическата партия. Ниже равни и напоителни хули срещу правителството на либералите. В един момент просветният министър Петър Пешев вдига кръвно 200, скача и се провиква: "Стига псувни бе, джанъм! Няма ли край на тия псувни? Два часа псува!".
Попръжките в парламента възкръснаха заедно с демокрацията на 10 ноември 1989 г. След тази дата свирчовците отново превзеха парламентарната трибуна. Палитра от политици с различен цвят накараха стенографките да се изчервяват. По-същественото, което се случи, е следното...
Венцеслав Димитров нарече Велко Вълканов "плешив социалист". Евгений Бакърджиев постави диагноза на Жорж Ганчев: "Луд - това е естественото ви състояние!". Жорж му отвърна с две удивителни: "Фашист!" и "Бандит!". Димитър Стоянов предупреди Румен Петков: "Някой ден ще те пратиме в затвора и ще ти спукаме гъза!". Волен Сидеров обобщи, че политическата класа е "стадо грухтящи прасета" и "безчувствени топки лой". Дори нежната половина от нацията не беше пощадена - Едвин Сугарев ощипа "дебелия задник" на Копринка Червенкова. През 2009 г. мишена на грозна псувня стана Георги Георгиев. Олимпи Кътев го клъцна по най-святото. В отговор Георгиев налетя на Кътев и беше изгонен от пленарната зала. "Отидох да попитам ОлимпиКътев защо ме псува на майка", обясни поведението си той./24 часа