Приказният град на градините заема огромна територия в делтата на река Яндзъ, в югоизточната част на страната, разделена от живописни водоеми и лъкатушещи канали. Царствени лотоси се показват над повърхността на езерата, нежни извити върби се любуват на отражението си в огледалните им повърхности, а грациозни ириси украсяват покритите с мъх каменисти брегове с уютни беседки и аристократични павилиони.
Изящните покрити галерии те подканят да се насладиш и на най-затънтените ъгълчета на вълшебната градина. Изящно разположените по стените декоративни прозорци изглеждат като фрагменти от живописно платно от династията Сун.
Императорските династии, сменяйки се една с друга, постепенно са развили стила на китайските градини, който от своя страна е оказал силно влияние както върху Япония, така и върху Европа. Основната идея на градините в Суджоу е „да се почувства очарованието на планинските върхове, гори и извори, без да се излиза от пределите на шумния град“. По време на разцвета на китайската култура при династията Сун и по-късно, през ХVІІІ век, при управлението на Мин, тук е имало двеста градини.
От 69-те градини, запазили се до наши дни, особено място заема Градината на скромния чиновник, която е пример за класически дизайн, три-пети от който се състои от водни повърхности. Това е най-голямата градина в Суджоу, тя е създадена от императорския инспектор Ванг Хянчен. След като е посадил растенията, той е казал: „Грижите за моята градина са задължение на скромния чиновник!“ Оттам идва и това доста странно име на градината.
Парковият пейзаж с романтичното име Градината на уединението е създадена през ХVІ век. Tой прилича на древните безкрайни свитъци. Заедно с Градината на скромния чиновник, Градината на уединението се смята за една от най-красивите в Китай.
Най-малка и може би най-елегантна е Градината на майстора на мрежи. Тя се състои от три части, в една от които се намират павилиончета на занаятчии, които днес възраждат там древни приложни изкуства.
Градината на лъвската горичка е разположена в северната част на Суджоу и е създадена от монаха Тянру през 1342 г. Дълго време тя е наричана още Кралството на скалите, които заемат почти половината от територията й. Покритите със стари борове планински върхове, дълбоките пещери, лабиринтите от пътечки и високи скали във формата на танцуващи лъвове са едно от любимите места на дзен будисти, поети и живописци. Разказва се, че император Кванлонг го е посетил шест пъти и дори е написал възторжено посвещение, което сега е изложено в Павилиона на истинското възхищение.
http://www.venci.bg