Цигани от махалата хранят бившия супер богаташ на Пловдив Милчо Александров. Някогашният милионер, мозъкът на "игрите на щастието", нашумели през 90-те, президент на ФК "Марица" и работодател на над 1000 души, сега мизерства в пловдивско село."Живея на вересия", признава фараонът, който обитава порутена къща под наем.
"Ей сега му сложих пържена цацка", казва Мария от махалата, докато клечи над фритюрника, изкаран за по-лесно на улицата. "Голям човек с много ум!", не крият възхищението си единствените му нови приятели.
Няма работа и се издържа от мижавата пенсията на болния си баща. На 300 квадрата в запуснатия двор отглежда домати и тиквички. "В живота си не бях хващал мотика, сега вече всичко мога", лаконично коментира битието си той. Пуши цигари "самоделки", купени за левче кутията пак от махалата. "Денят ми минава бавно и неправилно", обобщава с две думи той.
След настоятелно повикване дървената вратичка се отваря и от нея се подава самият Александров.
Разрошен, небръснат, с провиснал анцуг и вехта жилетка. Неудобно му е, като ни вижда. “О, за игрите ли”, връща се към далечното минало. След кратка пауза се впуска в спомени. “Чух, че някой беше пуснал талони. Донесоха ми ги и видях, че са доста елементарни. Реших да направя по-добър вариант и ги пуснах”, разказва Александров. Твърди, че всичко почнало като на шега. Говорил със съдружниците си и те се съгласили.
Най-напред зарибили познати. От човек на човекмълвата за бързо забогатяване се отприщила и заляла целия град.
"Тръгна без никаква реклама", вметва Александров. Първоначално се пращали записи по пощата. Александров решил да улесни кандидатите за печалба и ги посрещал в собствения си офис на ул. "Иван Вазов" до бившето военно комендантство.
"Хората идваха там и купуваха талони. Правихме ги на електронни пищеши машини. После взехме компютри. Интересът беше огромен. Всеки ден лавина от кандидати за бързо богатство. И така до появата на Сендов по "Всяка неделя", поклаща глава Александров.
Академикът тогава предупреди хората, че въпросните игри са пирамида и печелят тези, които са първи, а следващите ще загубят.
Александров никога няма да забрави екзалтацията на хилядите да спечелят. "Милиони левове на ден идваха в офиса. Задръствах с банкноти Минералбанк и Стопанска банка. Служителите им не смогваха да ги преброят", връща лентата той. Почти цяла година към офисите му се изливали огромни пари. Събирали ги в кашони, в чували.
"Не бях само аз. Имаше поне 20 като мен в Пловдив. Много добре осъзнавах какво става и си давах сметка, че някога ще секне. Но Сендов не беше прав. Исках право на отговор от Кеворкян, но не ми дадоха", припомня си Милчо. Твърди, че е математик и казаното от Сендов не било вярно. "Това е проста математическа прогресия. Един човек, купил талони, можеше да участва поне 100 пъти, а не веднъж", обяснява Александров.
Една трета от участниците се завъртели по няколко пъти и си връщали вложеното многократно. Но до един момент. Когато няма следващи - парите секват.
"Възходът ми продължи до 1997 г. Жан-Виденовата криза ме съсипа. Бях направил две популярни банки, които фалираха в хиперинфлацията", разказва Александров. Разбили трезора му, който се намирал до Пешеходния мост и му задигнали всичките пари. Твърди, че били около 5 милиона лева.
Държал инкасото на заложни къщи, на обменни бюра. Имал много дейности и над 30 фирми.
"Взех ФК "Марица", поддържах стадиона и вкарах отбора в "А" група", гордее се човекът, въртял редакции, издателства и търговия. В ония времена минаваше за един от най-богатите в Пловдив. Бизнесът му се разраснал в София, Хасково, Асеновград, Видин, Търново, Габрово, Плевен, Бургас. Казва, че имал общи бизнес отношения с Илия Павлов.
"Сега съм тук от 8 г. В село Динк. В градината гледам домати, зеленчук. Издържаме се с пенсията на баща ми, която е 240 лв."
В Пловдив оставил всичко, каквото имал, на двете си бивши съпруги. "Да са живи и здрави", казва той. Но не губи и кураж. Смята, че един ден пак ще се замогне и ще тръгне напред. Имал идея за нови игри, но предпочита да не я споделя. Единствено уточнява, че те ще са по други начини, защото не може със старите правила.
"Направих прекалено много хора богати, макар някои да не заслужаваха", е равносметката му днес. Познавал сегашните пловдивски богаташи. "Но по-добре да не говоря за тях", кимва с глава.
И сега във фирмените регистри срещу името на някогашния милионер още фигурира "Ролис холдинг" и дъщерните "Ролис инвест", "Ролис био", "Ролис комерс", в които държи контролния пакет, водят се активни, но дяловете на Александров са под запор от февруари 2009 година. В момента Милчо няма нищо на свое име.
И 2 лв. да постъпят по негова сметка, взискатели от 20 страни едновременно ще посегнат да му ги вземат, коментират юристи./24 часа
28 Юни 2014 година