Новина от категория България
Архив на публикациите

Уволняват сина на Радой Ралин, храни 3 деца като контрольор в градския транспорт

Стефан Стоянов е по-малкият син на Радой Ралин. Репресиран е по време на комунистическия режим и не успява да завърши висше образование. След като години наред работи като митнически служител на летище София, през 2012 г. е уволнен. Без работа остава и съпругата му Таня. Заради безизходицата в семейството, в което има 3 деца, той започва работа като контрольор в градския транспорт.
- Г-н Стоянов, наистина ли почти година сте работили като контрольор в градския транспорт? Звучи абсурдно - синът на един от най-прочутите българи да къса билетчета...

- Работих дълги години като митнически служител на летището, но след влизането на един нов закон заедно с още 45 колеги бяхме уволнени и останах за дълго без работа. Преди това бях асистент-оператор в Киноцентъра около 10-ина години, но и той се разпадна. Така попаднах в Центъра за градска мобилност като контрольор. Ходех по всички линии, всеки ден в различен район. Въпреки негативните чувства към тази професия тя всъщност е дори човеколюбива. Все пак човек се омешва с абсолютно цялото общество, в постоянен контакт с хората. Това са всички грипове и настинки, както се казва, пък е и най-подвижната работа. Постоянното движение ме излекува - кръвта ми се беше сгъстила и имах висок хемоглобин. Подейства ми буквално като кинетична терапия.
- Сещате ли се за конкретен политик, който се е возил безплатно в транспорта?
- На такива са попадали други мои колеги. А аз веднъж случих на пенсиониран полицай, който използваше картата на сина си - също полицай. Той се обади на тел. 112 да дойдат и да ни арестуват.
- Двамата със съпругата ви Таня сте били по едно време без работа. Как успяхте да се справите и да се грижите за трите си деца?
- Като останахме без работа, подхванах малко ромски професии. Измазвах комини, връщах вторични суровини, чистех входове, дори ходех на битака, за да продавам домашна покъщнина. Един комшия също много ми помогна - наемаше ме за градинарска работа. Но докато бях без работа, брат ми Кин много ми помагаше и ме подкрепяше. Не знам без него какво щеше да бъде.
- Миналата година обявихте гладна стачка. Тогава проявихте силен дух, даже авантюризъм.
- Това беше през юни миналата година. Много исках в държавата да се преодолее всичко, което ни дърпа назад. Знаете ли, има много хора, които, както казва Радой, са „граждани на село раждани". Тъкмо те имат носталгия към социалистическото време, но само да им напомня, че тогава имаше софийско жителство и всички тези хора нямаше да могат да обитават столичното пространство, а щяха да си бъдат по селата. Така че трябва да има мярка при тия носталгии.
- Вече приключихте с градския транспорт. Сега започнахте ли някъде работа?
- Да, като охрана в едно ведомство. Работата е по-статична, но не натоварва психически. Защото в градския транспорт имаше доста стресови ситуации - има много агресивни хора, които кълнат, замерват с камъни, крещяха ни: „Мрете, контроли!" /Vsekiden

Публикувана на
28 Юни 2014 година