След поколения поети опитващи се да разгадаят мистерията на любовта и поп певци повтарящи, че ние сме пристрастени към нея, най-накрая учените откриха ясни доказателства, че любовта наистина е наркотик. Те установиха наличието на естествени стимуланти, произвеждани в човешкото тела, които ни карат да се влюбим и да се привържем един към друг.
Естествено не всичко е химия. Нещата стават далеч по-сложни, когато се намесят генетичните особености, религията, социалния и културен статус на човека и случайността.
Сексуално желание
От научна гледна точка първата стъпка в процеса на влюбване е чисто животинското желание за осъществяване на физически контакт с противоположния пол – това включва галене, прегръщане, целуване и секс. Това привличане се определя главно от половите хормони естроген и тестостерон. Ефектите на тези хормони са описани като подобни на тези свързани с приема на опиати като хероина. Проучванията показват, че времето необходимо на двама души взаимно да се привлекат е от 90 секунди до 4 минути.
Влюбване
Процесът на влюбване се контролира главно от три субстанции, произвеждани в нашето тяло и до голяма степен регулиращи нашите действия – адреналин, допамин и серотонин. Бързото покачване на нивата на адреналин дирижира повишаването на сърдечната честота, изсъхването на устата и изпотяването всеки път, когато сте близо до вашия обект на желание.
Наскоро влюбените имат повишени нива на допамин – субстанция, която ни кара да се чувстваме по-щастливи. Допаминът е невромедиатор в мозъка, който повишава нашата енергия и издръжливост, стимулира мисловната дейност и намалява нуждите на човек от сън и храна. Притежава подобен на кокаина ефект и е свързан с удоволствието и пристрастяването, т.е. той е „нещото“, което кара хората да се „пристрастяват” един към друг.
Сравнително ниските нива на серотонин (който контролира страстите, импулсите и обсебващото поведение) обясняват защо влюбените хора не могат да мислят за нищо друго освен... за своето ново увлечение. От биохимична гледна точка състоянието им е подобно на състоянието на хора, страдащи от обсесивно компулсивно разстройство.
Дълготрайната привързаност
Ако допаминът и серотонинът ни карат да се влюбим един в друг, съществуват и два хормона, отговорни за привързаността на партньорите един към друг – окситоцин и вазопресин, чиято секреция се стимулира от секс и оргазъм. Окситоцинът предизвиква освобождаването на ендорфини – естествените опиати на тялото. Този хормон е считан за главния „виновник” за появата на дълбоки чувства на близост, емоционална цялост, сигурност, комфорт и привързаност. Подобно на окситоцина, вазопресинът стимулира дълготрайните взаимоотношения и близостта.
Любовта води до пристрастяване
Научно доказано е, че мозъчната активност на хора страстно влюбени един в друг се доближава силно до тази на хората в еуфория, причинена от употребата на кокаин и други забранени стимуланти. Чувството на безпокойство и уплаха, депресията и безсънието, които са характерни за раздялата, пък съответстват на абстинентния синдром при зависими.
За наше щастие обаче, въпреки че любовта подобно на забранените от закона стимуланти води до пристрастяване, тя не е опасна за здравето. Дори напротив – любовта е „дрогата“, към която е добре да се пристрастим.
06 Юли 2014 година