За покъртителна случка с млада жена в София разказва във Фейсбук скандалната репортерка, писателка и плейбойка Калина Паскалева. В социалната мрежа тя получила писмо от жена с инициали И.Д., която имала шокиращо преживяване с таксиметров шофьор. Тя иска да сподели кошмара, за да не се повтарят подобни гаври. Ето го и цялото писмо:
Как се запознах с Гошо или как се запознах отблизо с истинския страх, шок и паника! 30 август 21:00 часа, отивайки на гости на братовчедка си от Централна гара към квартал Гео Милев, реших, че ще отида с такси, за да стигна по-бързо и да избегна досадното пътуване в автобус с всякакви олигофрени, с каквито съм се сблъсквала не веднъж в градския транспорт в София. Оказа се обаче, че всичките идиоти и олигофрени не са ми докарвали такъв ужас, какъвто ми докара Гошо. Гошо, който се оказа момче лошо или педофилче лошо, на който желая най-лошото! Честно и откровено! Няма да му пожелая да изпита това, което изпитаха моите родители, защото за целта, ще трябва да страда и дъщеря му-така както страдам аз. Но не бих го пожелала на момичето, само защото баща й е изрод. Никой не избира родителите си и вярвам, че е ужасно ние да плащаме за техните грехове.
Качих се в третото такси в колонката-уж за щастие. Оказа се обаче за нещастие. Седнах отпред и тръгнахме.
Като всеки един шофьор, той побърза да си намери тема за разговор. Возила съм се при много шофьори и сме си говорили за времето, за държавата, за какво ли не, но никой не си е позволил да прекрачи границата служител-клиент. Е, Гошо побърза да го направи. Започна с въпроси ‘’от къде си, къде живееш, къде отиваш и какво ще правиш тази вечер’’. Отговарях кратко и троснато, като усетих едно напрежение в мен, но побързах да си кажа на ум да не се притеснявам излишно. С перфиферното си зрение забелязвах как шофьора ме гледа и съвсем не приличаше на погледа на чичо ми,с който са може би на една възраст. Побърза да прибави: ‘‘Ах, колко си сладка!‘‘.
Всичко в мен забушува и за първи път в живота си не успях да кажа и думичка. Не успях да съм груба, каквато по принцип съм с наглите и нахални мъже. Последваха още две изказвания за това колко съм красива и колко ме е харесал. През главата ми минаха всякакви мисли и то от най-лошите. Той продължи: ‘‘Ами освен да се запознаем,а? Аз съм Гошо!‘‘. Погледнах към него и още нищо не казала, той изсъска:‘‘Надявам се това запознанство да не е напразно, защото няма да ми хареса, ако е така. Аз все пак очаквам нещо!‘‘. Усетих как цялата треперя, не можех да повярвам какво се случва, но бях почти убедена какво ще ми се случи до няколко минути.
Погледа ми се спря на касовия апарат и видях, че той не начислява никаква сума, вдигнах глава и видях, че таксито е със зелена светлина, а не с червена, както трябва да е, когато колата е заета. Светофара светна червено, той започна да намалява, погледна ме и пак каза:‘‘Ама много си сладка, ей!‘‘ и тръгна към мен с тялото си. И тогава направих нещо, което си мислех, че се случва само по филмите. Слезнах от още леко движещата се кола. Слезнах, да, а той крещеше по мен да спра. Изпаднах в шок и невероятна паника.
Въртейки се на булеварда, виждах само светлини от фарове и всичко ми беше на забавен каданс. След секунди дойдох на себе си и направих още нещо, което си мислех, че се случва само по филмите. Нахлух в колата на напълно непознат човек на светофара. Той ме погледна толкова уплашено, най-вероятно колкото уплашено гледах и аз. Успях за максимално кратко време да му обясня, че не съм луда, а че го умолявам да ме закара, защото ми се случва нещо ужасно. Момчето ме прибра и се опита да ме успокои, за което съм му адски благодарна.
Не мога да бъда сигурна, че шофьорът е имал намерение да ми направи нещо. Може и да е просто един идиот, на който му харесва да се държи по този начин. Но няма никакво право. Няма право да нарушава границата служител-клиент. И смятам, че няма право да работи до края на живота си.
В шок съм, уплашена съм и знам какъв траен белег ще остави случката в мен. Осъзнавам какво причиних на близките си и как всеки се обвинява, а всъщност вина няма никой от нас. Затворя ли очи, виждам лицето на този човек-неприятна, мазна, педофилска физиономия. Стане ли тихо около мен чувам гласа му, казвайки колко съм сладка. А заспя ли, сънувам кошмара, който изживях на живо. А трябва ли да се придвижа по тъмно сама до някъде…не знам какво е, защото все още не смея.
А Гошо ще си кара таксито без никой да го закача. От фирмата му отказват да ми съдействат, защото не знам регистрационния номер на колата. Ами да, не го знам, защото в такъв момент на ужас, единственото нещо, което исках да направя беше да избягам. Момчето, в чиято кола се качих искаше да запише номера, но Гошо, явно стреснат от най-лява лента зави за отрицателно време в дясно и избяга.
Боли! Боли от страх, от безсилие и от това, че се случват такива неща.
Мили хора, не търся съжалението Ви. Разказвам историята си, за да повече хора разберат какви неща се случват. И какво би могло да ни се случи, ако не се измъкнем. На нас, да, защото най-голямата грешка, която допускаме е, че си казваме: ‘‘Това не може да се случи на мен‘‘. Всъщност може! В нашата държава всичко може, защото всичко е позволено!
И.Д./блиц